09:30 17 октомври 2026 снимка: Arctic Circle/Wikimedia
Вселенският патриарх Вартоломей пристига на тридневно посещение в България. Той и преди посети страната ни – през ноември 2015 г., през март 2024 г. заради кончината на Българския патриарх Неофит и през юни същата година заради интронизацията на Българския патриарх Даниил.
Кой е Вселенският патриарх?
Вартоломей I е духовният предстоятел на Вселенската патриаршия в Константинопол (старото име на Истанбул), чието седалище днес се намира в турския мегаполис.
Той е 270-ият вселенски патриарх и архиепископ на Константинопол в Източноправославната църква от 1991 г. Като влиятелен религиозен лидер със световна репутация, той е известен не само с настойничеството си върху Източното православие , но и с усилията си за междурелигиозно сътрудничество и загрижеността си за околната среда, отбелязва „Британика“. Заради екологичния си активизъм той често е наричан в медиите „Зеленият патриарх“. За усилията си да интегрира религията и екологичните проблеми, той е удостоен с престижната награда „Темпълтън“ през 2025 г.
Вартоломей I, чието светско име е Димитриос Архонтонис, е роден на 29 февруари 1940 г. на западния турски оспров Имброс (сега Гьокчеада). Родителите му, Христос и Меропи Архонтонис, са от гръцки произход. Баща му е управлявал кафене и е бил бръснар. Майка му е била общителна и известна със своята благотворителност; всяка седмица е вземала сладкиши от кафенето, за да ги дава на затворниците. Третото от четири деца, той е смятан от учителите си за усърден и старателен ученик. След завършване на гимназия той продължава образованието си в Халкинската семинария, разположена близо до Истанбул.
Малко след като завършва с отличие Богословското училище в Халки през 1961 г., Архонтонис е ръкоположен за дякон на 13 август 1961 г. и получава монашеското име Вартоломей. По-късно получава докторска степен по канонично право от Папския ориенталски институт към Григорианския университет в Рим. Учи и в Швейцария и Германия . Неговите обширни академични постижения и езикови умения значително подпомагат издигането му в йерархията на Източното православие.
След завръщането си в Истанбул през 1968 г., Вартоломей преминава през бързо църковно издигане. Той заема важни длъжности като помощник-декан, архимандрит и директор на Патриаршеската служба при патриарх Димитриос.
През 1973 г. става митрополит на Филаделфия, а по-късно и на Халкидон, като активно участва в управлението на патриаршията и международните църковни форуми.
След кончината на Димитриос през 1991 г., Вартоломей е избран за архиепископ на Константинопол и вселенски патриарх. От 2 ноември същата година той изпълнява ролята на духовен водач и „първи сред равни“ за източноправославните църкви.
По време на своето управление патриарх Вартоломей се стреми да поддържа междуправославна солидарност, като организира срещи на църковните предстоятели за обсъждане на общи предизвикателства, включително навлизането на католически и протестантски мисии в православни територии.
След разпадането на Съветския съюз обаче възникват сериозни конфликти между Константинопол и Московската патриаршия. Пример за такова напрежение е спорът относно естонските православни конгрегации през 1996 г., които търсят преминаване под юрисдикцията на Константинопол, което разкрива сложната история на каноничната принадлежност на църквите в региона след промените в политическите граници.
Решението на Константинополската патриаршия да признае автономни църкви в Естония предизвика сериозен конфликт с Москва. Въпреки че първоначалното напрежение бе преодоляно чрез компромис, позволяващ на местните енории сами да избират своята принадлежност, този случай постави началото на по-нататъшни разделения.
Подобни процеси се наблюдават и в Украйна след обявяването на нейната независимост, където отказът на Москва да предостави автокефалия доведе до дълбоко разцепление сред православните общности, противопоставяйки привържениците на Московската патриаршия на онези, които търсят пълна църковна независимост.
През 2018 г. тогавашният украински президент Петро Порошенко инициира създаването на независима Украинска православна църква, търсейки автокефалия от Вселенската патриаршия.
През януари 2019 г. две отделни украински църкви се обединиха в Православна църква на Украйна, на която патриарх Вартоломей официално предостави независимост. Москва разкритикува този акт като политически мотивиран и нарушаващ каноните, което доведе до прекъсване на общението между Константинопол и Московската патриаршия.
След руската инвазия през 2022 г. Вартоломей остро осъди Московската църква заради подкрепата ѝ за войната и инструментализирането на вярата за оправдаване на престъпно поведение.
„Нашият междурелигиозен диалог трябва да се съсредоточи върху начини за противопоставяне и неутрализиране на способността на ръководството на Московската патриаршия да подкопава единството и да легитимира богословски престъпно поведение“, казваше Вселенският патриарх, цитиран от „Британика“.
Ролята на Вселенската патриаршия
Вселенската патриаршия в Константинопол е една от най-старите и исторически значими институции на православното християнство. Седалището ѝ е в квартал „Фенер“ в Истанбул, а патриаршеският храм е „Свети Георги“. Тя има особено място сред православните църкви заради историческото значение на Константинопол, столица на Византийската империя.
Важно е да се разбере, че Вселенската патриаршия не е същата като Римокатолическата църква и папството. Православието се състои от самоуправляващи се поместни църкви, а Вселенският патриарх няма неограничена власт над всички тях, отбелязва Ecupartia.org.
Вселенската патриаршия в Константинопол притежава почетно първенство сред източноправославните автокефални църкви.
Според легенда неин основател е Свети Андрей, а по-късно, след преместването на столицата на Римската империя в Константинопол през 330 г., епископията там е издигната в архиепископия.
През 381 г. Първият константинополски събор признава на нейния епископ права, равни на тези на римския папа, което по-късно е потвърдено от Халкидонския събор. През VI век титлата на предстоятеля официално включва обръщението вселенски патриарх. След VII век насам, поради мюсюлманските завоевания, духовната мощ на патриаршията се засилва, тъй като тя започва да упражнява влияние над епархии, чиито патриарси са прогонени в столицата.
От Константинопол, византийското православно християнство се разпространява в по-голямата част от Източна Европа, т.е. България, Сърбия, Румъния и Русия. Като лидер на източното християнство, патриархът на Константинопол представляваше ясно предизвикателство към универсалистките претенции на Рим. През 867 г. патриарх Фотий обвинява папа Николай I в узурпация в България, но помирение се осъществява с наследника на Николай, Йоан VIII, през 879-880 г.
Изпитанието за християнството
След превземането на Константинопол от латинците по време на Четвъртия кръстоносен поход (1204 г.), вселенската патриаршия е преместена в Никея (1206 г.), но император Михаил VIII Палеолог я възстановява в Константинопол, когато си връща града през 1261 г. Когато градът пада под турците през 1453 г., той става столица на Османската империя, като османското правителство признава вселенския патриарх Генадий II за етнарх на завладените православни народи, с увеличена власт над териториите на източните патриаршии и над балканските страни, както и по-далеч.
Тази власт започва дълъг упадък, когато Йеремия II обявява Московската патриаршия за автокефална (1593 г.); националните църкви в Гърция (1833 г.), Румъния (1865 г.), Сърбия (1879 г.), България (1870 г.) и Албания (1937 г.) на свой ред стават автокефални. Броят на епархиите, подчинени на Константинопол, е допълнително намален през 1922 г., когато около 1 500 000 гръцки жители на Мала Азия и Тракия са прогонени през Егейско море от турците, оставяйки малко християни в Мала Азия.
Юрисдикцията на Константинополския патриарх обхваща както малка територия в Турция, така и множество епархии и автономни църкви в Гърция и по света.
От 1586 г. седалището на патриаршията се намира във Фанар, в северната част на Цариград (бивш Константинопол), след като е загубила както катедралата си „Света София“, така и историческия си квартал в полза на мюсюлманите. Малката църква „Свети Георги“ служи като катедрала за патриарха, който трябва да е местен турски гражданин, избран от синода на митрополитите. Турското правителство счита, че патриаршията обслужва само религиозните нужди на гърците в Истанбул, а напрежението между Гърция и Турция заради Кипър е направило положението на патриаршията в Турция нестабилно.
„Пръв между равни“
Най-важната особеност на неговия пост е изразът „пръв между равни“ — на гръцки primus inter pares.
Това означава, че Вартоломей има първенство по чест и специални координационни отговорности сред предстоятелите на православните църкви, но не е техен върховен административен ръководител по подобие на папата в Римокатолическата църква.
Ролята и отношенията на Българската православна църква
Българската православна църква е независима, автокефална институция, чийто ръководител е патриарх Даниил. Това означава, че Константинополският патриарх няма власт над българските епархии и избора на нейния предстоятел, въпреки че двете църкви поддържат официални отношения като част от православното общение. Макар исторически връзките да са били сложни поради борбата на българите за църковна независимост през XIX век, впоследствие Константинополската патриаршия признава автокефалията на Българската църква.