14:47 25 септември 2026 снимка: Булфото/novini.bg
Допълнителното облагане на банковите печалби трябва да бъде оценено не само според очакваните приходи за бюджета, но и според въздействието му върху капитала на банките, кредитирането, инвестициите, икономическия растеж и цената на държавното финансиране. Това посочва управителят на БНБ Димитър Радев в публикувано на сайта на Централната банка изявление, озаглавено „За данъците, кредита и растежа“.
Радев подчертава, че предложенията за промени в данъчното законодателство са част от бюджетния процес, а решенията по тях са от компетентността на правителството и Народното събрание. По думите му БНБ не заема страна в политическия дебат за бюджетните приоритети, а представя професионална оценка на възможните последици за финансовата система и икономиката.
Според управителя на БНБ определянето на предложеното допълнително облагане като данък върху „свръхпечалбата“ не променя факта, че става дума за увеличение на данъчното облагане на банковата дейност.
„Въпросът е дали очакваният фискален ефект компенсира последиците за финансовото посредничество и икономиката“, посочва Радев. Той отбелязва, че отговорът не може да бъде даден единствено чрез счетоводно изчисление.
По думите му банковата печалба е не само данъчна основа, но и основен вътрешен източник за формиране на капитал. Именно капиталът определя способността на банките да поемат риск, да предоставят кредити и да абсорбират загуби при неблагоприятно развитие на икономиката.
Радев припомня действията на БНБ през 2020 г., когато са били предприети мерки за укрепване на капитала и ликвидността на банковата система. Банките са приложили и частен мораториум върху плащанията по кредити. Към септември отсрочването е обхващало кредити за над 9 млрд. лева.
Според управителя именно натрупаните буфери са дали възможност на банките да поемат временния натиск, докато предприятията и домакинствата получат време да преодолеят последиците от шока.
Затова, посочва Радев, текущата банкова печалба не представлява единствено доход, който може да бъде разпределен. Част от нея поддържа кредитоспособността и устойчивостта на системата при бъдещи сътресения.
Според изявлението референтният период 2020–2025 г. включва последователно пандемията, необичайно ниските лихви, инфлационния и енергийния шок и последвалата рязка промяна на лихвената среда.
Радев обръща внимание и на факта, че 2020 г. е кризисна година със силно понижена банкова печалба. Включването ѝ в историческата средна стойност може да представи част от последвалото възстановяване като „свръхпечалба“.
През същия период са се увеличили банковите баланси, кредитните портфейли и капиталът, а при отделни институции са настъпили и съществени структурни промени.
Поради това номиналната печалба през 2027 г. и средната номинална печалба за предходните шест години не могат да бъдат разглеждани като непосредствено съпоставими величини, смята управителят на БНБ. По-високата абсолютна печалба може да съдържа икономическа рента, но може да отразява и нормална възвръщаемост върху по-голям капитал, по-голям баланс и поет допълнителен риск.
Според Радев по-същественият въпрос е как банките ще реагират след въвеждането на допълнителния данък.
Той посочва, че формално данъкът ще бъде плащан от банките, но икономическата му тежест не е задължително да остане изцяло върху тях. Възможни реакции са по-ниски дивиденти, промени в цената на кредита, кредитните стандарти, депозитните условия и структурата на активите.
„За домакинството това може да означава по-скъп или по-трудно достъпен кредит; за предприятието – по-висока цена на капитала“, посочва Радев.
Той подчертава, че именно цената на капитала влияе върху това кои инвестиционни проекти ще бъдат реализирани. Банковата система е каналът, през който финансовият ресурс достига до икономиката, поради което допълнителното облагане на финансовото посредничество може в определена степен да оскъпи използването му.
Степента на този ефект според БНБ зависи от конкуренцията, капиталовата позиция на отделните банки и състоянието на кредитния цикъл и трябва да бъде измерена, а не предполагана.
В изявлението е разгледан и примерът на Унгария, където извънредното облагане на банките, въведено като временна мярка, е било продължавано и променяно наред с други намеси на кредитния пазар.
Радев изрично уточнява, че високата цена на кредита в Унгария не може да бъде обяснена само с един данък, тъй като лихвите зависят преди всичко от паричните условия, инфлацията и рисковата премия.
Според него обаче комбинацията от различни политики показва риск България да увеличи цената на финансовото посредничество, а впоследствие да компенсира това чрез субсидиране на кредита с публичен ресурс.
Димитър Радев обръща внимание и на втори възможен канал на въздействие. Българските банки са сред основните институционални инвеститори в държавни ценни книжа.
По-високата цена на капитала и по-ограниченият ресурс могат да доведат до предпочитание към нискорискови държавни експозиции вместо към частен кредит. В такъв случай бюджетният приход може да бъде съпроводен с по-слабо финансиране на частната икономика.
Обратният вариант също е възможен – ако банките ограничат увеличаването на експозициите си към държавен дълг, ефектът може да се прояви в цената на държавното финансиране.
Според Радев и двете последици имат значение на фона на значителната необходимост от ново дългово финансиране. Той подчертава и различието във времевия хоризонт – приходът от извънреден данък може да бъде еднократен, докато по-високата лихва по дългосрочен държавен дълг се плаща през целия му матуритет.
Управителят на БНБ посочва, че евентуалното поскъпване или ограничаване на кредита може да се отрази на инвестициите и потреблението.
По-ниската икономическа активност означава по-малка данъчна и осигурителна база за приходите от ДДС, корпоративните данъци, данъците върху доходите и социалноосигурителните вноски. Затова брутният приход от допълнителния данък и нетният фискален резултат са различни величини.
Радев свързва въпроса и с периода след присъединяването на България към еврозоната. Според него основният икономически въпрос пред страната вече не е валутният режим, а ускоряването на инвестициите, производителността и реалната конвергенция.
По думите му главният двигател трябва да бъде частният сектор, което предполага предвидима данъчна среда, дисциплинирана фискална политика и финансов сектор, способен да насочва ресурс към продуктивни частни инвестиции.
Радев посочва и необходимостта от съгласуване между макропруденциалната и фискалната политика.
Макропруденциалната политика изисква банките да натрупват капиталови буфери при силна кредитна активност и висока рентабилност. В същото време фискалната политика предлага допълнително изземване на част от ресурса, от който тези буфери се формират.
Според управителя на БНБ общият ефект върху капитала трябва да бъде оценен, както и последиците при евентуален бъдещ икономически шок.
„Ако и двата вида резерви намаляват едновременно, държавата ще има по-малко възможности да смекчи кризата, а банките – по-малък капацитет да поддържат кредита“, посочва Радев.
Той подчертава, че няма основание дебатът да бъде представян като въпрос на непосредствена финансова стабилност, тъй като банковата система е добре капитализирана, ликвидна и рентабилна.
Според него въпросът е дали мярката подобрява общия икономически резултат.
Преди окончателното решение непосредствената бюджетна оценка на предложението трябва да бъде допълнена с анализ на въздействието върху капитала, кредита, лихвените условия, инвестициите, икономическия растеж, останалите данъчни приходи и цената на държавното финансиране.
Според Радев анализът трябва да включва базов и неблагоприятен сценарий и да отчита взаимодействието между макропруденциалната и паричната политика.
„Едва тогава може да се прецени действителният нетен ефект“, заявява управителят на БНБ.
В края на изявлението си Радев подчертава, че позицията му не представлява аргумент в защита на банковите печалби и не поставя под въпрос правото на правителството да предлага промени в данъчната политика.
Според него става дума за начина, по който трябва да се оценяват подобни решения. Допълнителният данък може да донесе приходи през 2027 г., но неговата икономическа цена може да се прояви чрез кредита, инвестициите, растежа и финансирането на държавата.
В заключение той поставя акцента върху разликата между прекия бюджетен приход и по-широкия макроикономически ефект от мярката.