13:45 8 септември 2026 снимка: Pixabay
Република Северна Македония отбелязва днес 35 години от референдума, поставил началото на съвременната независима македонска държава. Юбилеят се чествa в цялата страна с поредица от културни и обществени прояви.
На 8 септември 1991 г. гражданите на новообразуващата тогава Република Македония гласуват на референдум за суверенна и независима държава. Според официални исторически материали на парламента в Скопие 95,09% от гласувалите са подкрепили независимостта, което представлява 72,16% от всички граждани с право на глас. На 17 септември същата година парламентът приема декларация, с която потвърждава референдумните резултати и конституирането на суверенна и независима държава.
Така Македония започва своя самостоятелен път на фона на разпадането на Югославия. За разлика от войните в Хърватия и Босна и Херцеговина, излизането на Македония от федеративната територия протича по относително мирен път. Следват изграждането на собствените държавни институции, международното признаване и присъединяването към международни организации. По-късно страната преживява военния конфликт през 2001 г. и Охридското рамково споразумение, а външната ѝ политика в продължение на години е белязана от спора с Гърция за името, който приключва с Преспанското споразумение и промяната на конституционното име на Република Северна Македония през 2019 г.
Сред най-важните моменти в международната история на младата държава е отношението на България.
На 15 януари 1992 г. България става първата страна, която официално признава независимостта на Република Македония. Решението е обявено от правителството на Филип Димитров, като позицията е подкрепена и от президента Желю Желев. Българското решение обхваща едновременно признаването на независимостта на няколко бивши югославски републики.
Признаването поставя основата на официалните двустранни отношения. На 12 септември 1992 г. са открити генерални консулства в София и Скопие, а на 21 декември 1993 г. България и Македония установяват дипломатически отношения на равнище посолства.
Първите години след независимостта обаче не водят до трайно премахване на натрупаните исторически и политически спорове. Отношенията постепенно започват да се свързват с различни интерпретации на историята, националната идентичност и езика, както и с въпроси за историческото наследство на личности и събития от миналото.
Нов етап настъпва през 2017 г., когато София и Скопие подписват Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество.
Документът е подписан от тогавашните премиери на двете страни Бойко Борисов и Зоран Заев, а влиза в сила през февруари 2018 г.
Договорът предвижда развитие на отношенията на основата на взаимното уважение, добросъседството и зачитането на интересите на двете държави. Сред практическите му механизми е създаването на Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, която трябва да разглежда спорни моменти от общото минало и да предлага решения за тяхното представяне в учебниците и публичната памет.
Подписването на договора тогава е представено като възможност за ново начало. Историческите спорове обаче не изчезват.
Европейската интеграция постепенно се превръща в една от основните точки, в които двустранните отношения придобиват и европейско измерение.
Република Македония кандидатства за членство в ЕС през март 2004 г., получава статут на страна кандидат през декември 2005 г., а първата междуправителствена конференция по преговорите се провежда през юли 2022 г.
След постигнатите договорености през 2022 г. спорът с България се оказва пряко свързан с пътя на Скопие към ЕС. Сред заложените условия е и промяна в конституцията на Северна Македония, с която българите да бъдат включени сред общностите, посочени в конституционната преамбюла.
Точно тук през последните години отношенията отново се усложняват.
35 години след референдума и почти десетилетие след подписването на договора за приятелство двустранните отношения остават противоречиви.
През юни 2026 г. премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че България няма нови искания към страната извън договореното през 2022 г., но същевременно постави под въпрос необходимостта от промяна на конституцията в настоящия ѝ вид.
Мицкоски каза още, че неговото правителство не приема протоколите, произтичащи от двустранните договорености, като част от преговорната рамка на Северна Македония. Българската страна поддържа различна позиция по този въпрос.
През август външният министър на Северна Македония Тимчо Муцунски заяви, че Скопие работи за устойчиво решение, което да деблокира европейската интеграция, но не е готово на компромиси „на всяка цена“.
В Брюксел отчитат, че преговорите за членство са започнали през 2022 г., но процесът все още не е стигнал до същинското отваряне на преговорните глави и клъстери.
Същевременно отношенията с България остават един от най-чувствителните въпроси за бъдещето на страната. София подчертава, че подкрепя европейската перспектива на Северна Македония, но поставя акцент върху добросъседските отношения и изпълнението на подписания през 2017 г. договор.