18:37 14 август 2026
От какви критерии следва да се води съдът, когато след възражение за прекомерност на адвокатското възражение преценява действителната фактическа и правна сложност на делото и от там какви разноски за адвокат да присъди на спечелилата страна? А как съдът преценява колко е справедливото, достойно и обосновано възнаграждение на адвокат, който е поел делото „безплатно“ и го е спечелил и претендира разноски от ответната страна? По какви правила адвокатските съвети определят колко да получи адвокат, когато хонорарът не е уговорен между него и клиента, например защото е назначен за особен представител?
Отговор на всички тези въпроси дава публикуваният днес проект на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор.
Тя е създадена съвместно от Министерството на правосъдието (МП) и Висшия адвокатски съвет (ВАдС) и днес двете институции я огласиха за обществено обсъждане.
Наредбата не урежда минимален размер на възнагражденията и няма никакво отношение към това за какъв хонорар ще се договорят адвокатът и клиентът, а създава правила само за хипотезите, когато между тях няма договор и когато пред съда е направено възражение за прекомерност на разноските за адвокат. Т.е. не влияе на свободното договаряне, а поставя основа, върху която да стъпят съдът и адвокатските съвети, за да няма случаи на прекомерно и произволно високи или ниски възнаграждения и разноски за адвокат, предаде специализираното издание „Лекс“.
Подходът е различен от този в старата наредба №1, която всички адвокати и съдии познават, защото създава регламент с критерии, базови възнаграждения и коефициенти (повече за всеки от елементите, въз основа на които се определя адвокатското възнаграждение, когато няма договор с клиента, виж по-долу), а не с твърди суми. Те стъпват на основополагащия принцип, че адвокатите (за разлика от съда, който решава правен спор) защитават интересите и благата на клиента и носят пълна имуществена отговорност.
Важният контекст на новите правила
Приемането на наредбата е финален етап на продължилата почти девет години сага с адвокатските възнаграждения. Тя започна през 2017 г., когато Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови първото си решение за минималните адвокатски хонорари у нас. Макар ясно да посочи, че тогавашната уредба за тях погазва правилата на конкуренцията, то не доведе до никаква практическа промяна. Така се наложи СЕС да се произнесе втори път, за да се сложи край на общозадължителното минимално заплащане за адвокатските услуги. Решението му (виж тук) дойде в началото на 2024 г. и на политиците им отне две години, за да съобразят законодателството с него. Така от 17 февруари 2026 г., след изменения в Закона за адвокатурата (ЗА), Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вече действат нови правила за разноските за адвокат.
С тях на законово ново бяха заложени най-общи критерии, които трябва да спазват адвокатските съвети, когато определят възнаграждението на адвокат, когато това не е сторено в договор с клиента, както и съдът, когато се произнася по разноските за адвокат след възражение, че са прекомерни. Законодателят възложи на Министерството на правосъдието и Висшия адвокатски съвет да уредят в съвместна наредба правилата и начина за прилагане на критериите.
Следва да се припомни, че в ГПК, АПК, ДОПК и ЗАНН беше заложен общият принцип, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. И изрично беше предвидено, че при преценката за прекомерност съдът прилага съответно общите критерии, заложени в ЗА (чл. 36, ал. 3) и правилата, заложени в съвместната наредба на МП и ВАдС.
Беше регламентиран и своеобразен лимит, под който съдът не може да пада, ако реши да намали претендираните разноски – не може да присъди по-малко от това, което загубилата страна е обявила, че е платила на собствения си адвокат.
Принципните положения в новата наредба
Новата наредба стъпва на няколко класически и някои нови принципни положения, които следва да бъдат отбелязани. Тя предвижда, че възнаграждението за процесуално представителство се определя и се дължи за всяка инстанция, включително и при връщане на делото. То може да бъде определено и за отделни етапи от производството, когато представителството е осъществено само в някои от тях. Формата на съединяване на исковете няма значение – възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове. При частичен иск възнаграждението се определя върху пълния размер на вземането. При доброволно уреждане на спора, оттегляне или отказ от иска или оттегляне на жалбата, определеното възнаграждение не се намалява и не се връща.
За първи път се предвижда правило, че определеното възнаграждение по реда на тази наредба може да бъде намалено с до 50% при злоупотреба с процесуални права от адвоката при предоставяната правна защита и съдействие, което възпрепятства приключване на производството в разумен срок.
Новост е и правилото, че когато клиентът е наел повече от един адвокат, разбира се, дължи възнаграждение на всеки от тях, но „в тежест на загубилата делото страна се възлагат разноските за възнаграждение само за един адвокат“.
Освен това е предвидено, че когато се определя адвокатско възнаграждение по тази наредба, се включват нормативно признатите разходи.
Проектът има и още един ключов елемент, който гарантира, че няма да се налага непрекъснато осъвременяване на заложените в него суми. В него е предвидено, че след като съдът или адвокатският съвет определи възнаграждението по предвидените в наредбата правила го актуализира с „процент, равен на положителния годишен индекс на потребителските цени в Република България, обявен от Националния статистически институт за предходната календарна година, считано от 1 юли на текущата година“. Това правило се прилага за всяка следваща година.
Критерии
В наредбата се изяснява съдържанието на всеки от критериите в ЗА, въз основа на които се определя адвокатското възнаграждение, когато няма договор с клиента: фактическа и правна сложност на случая (чл. 12 от наредбата), засегнат интерес (чл. 11 и чл. 13), условията, при които е възложено и предоставено правното съдействие и защита (чл. 14) и квалификацията, опита и специализацията на адвоката (чл. 15).
„…възприетите правни разрешения са базирани на формираната вече съдебна практика при възраженията за прекомерност на адвокатските възнаграждения, както и на опита на други държави от Европейския съюз при уредба на критериите за определяне на адвокатско възнаграждение при липса на договор, най-вече уредбата в Италия, която е най-близка до българската правна традиция и опит“, посочват от МП и ВАдС.
В наредбата са посочени четири групи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид и от съда, и от адвокатските съвети, когато се оценява адвокатската работа (сред тях са например видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая, постигнатите резултати за клиента и специфичното правно и фактическо положение на клиента, използването на чужд език и т.н.). А след това има и още четири групи обстоятелства, които се вземат предвид, когато се преценява фактическата и правна сложност на случая, за да се определи възнаграждение за процесуално представителство. Те са свързани с това как се определя фактическата сложност на спора, правната му сложност, процесуалните особености на делото и участието на адвоката и са детайлно регламентирани.
Базови възнаграждения и коефициенти за сложност
Всички тези критерии се прилагат спрямо т.нар. базови възнаграждения, определени в наредбата.
Те на пръв поглед напомнят на познатите от наредба №1, но функцията им е различна – не са задължителни лимити, а основа към която се прилагат изброените вече критерии, както и специални коефициенти за сложност и то само в случаите, когато няма договор между адвоката и клиента.
Ще посочим само базовите възнаграждения за процесуално представителство, правно съдействие и защита по дела с определен засегнат интерес, които например ще използва съдът, когато е направено възражение за прекомерност и следва да прецени съобразно фактическата и правна сложност на делото дали да намали разноските за адвокат на спечелилата страна:
при интерес до 1000 евро – 300 евро.
при интерес от 1000,01 до 5000 евро – 300 евро плюс 10% за горницата над 1000 евро;
при интерес от 5000,01 евро до 10 000 евро – 700 евро, плюс 9% за горницата над 5000 евро;
при интерес от 10 000,01 евро до 25 000 евро – 1150 евро, плюс 8% за горницата над 10 000 евро;
при интерес от 25 000.01 евро до 50 000 евро – 2350 евро плюс 7% за горницата над 25 000 евро;
при интерес от 50 000,01 евро до 100 000 евро – 4100 евро плюс 6% за горницата над 50 000 евро;
при интерес от 100 000,01 евро до 250 000 евро – 7 100 евро, плюс 4% за горницата над 100 000 евро;
при интерес от 250 000,01 евро до 500 000 евро – 13 100 евро, плюс 3% за горницата над 250 000 евро;
при интерес от 500 000,01 евро до 1 000 000 евро – 20 600 евро, плюс 2% за горницата над 500 000 евро;
при интерес от 1 000 000,01 евро до 5 000 000 евро – 30 600 евро, плюс 1,5% за горницата над 1 000 000 евро;
при интерес над 5 000 000,01 евро – 90 600 евро плюс 0.6% за горницата над 5 000 000 евро.
А когато не може да бъде определена икономическата стойност на засегнатия интерес, той се приема за не по-нисък от 1000 евро и не по-висок от 50 000 евро (чл. 13, ал. 3), като авторите на проекта посочват, че по този въпрос е възприет нормативният подход на италианската уредба.
Министерството и ВАдС посочват, че при определяне на базовите стойности на възнаграждението „са съобразени утвърдените практики при определяне на адвокатските възнаграждения, както и промените в икономическата среда през последните 5 години, като е отчетен коефициентът на инфлация за посочения период (възлизащ на приблизително 20 %), както и ръстът на средната работна заплата за страната (в размер на 67%)“.
След като определи базовото възнаграждение съобразно интереса, съдът ще трябва да съобрази и т.нар. коефициенти за сложност според вида и предмета на делото. „Те са уредени в приложение към наредбата и следват систематиката и тежестта, с която се отчитат същите видове дела в Правилата за оценка на натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет“, обясняват от Министерството на правосъдието и Висшия адвокатски съвет. Т.е. сложността на адвокатската работа по делото не се оценява по някакви нови критерии, а по тези, които от години се използват за измерване на натовареността на съдиите.
Прави впечатление, че за разлика от съдийските коефициенти, някой от които стигат над 10, максималните за адвокатите са 3. Т.е. заради спецификата на делото базовото възнаграждение може да се увеличи най-много три пъти заради коефициента му на сложност и това е предвидено единствено за делата за престъпленията срещу човечеството, мира и републиката.
Отделно от това е предвидено и следното ограничение обясняват от МП и ВАдС: „Общият размер на определеното възнаграждение след прилагане на всички увеличения не може да надвишава трикратния базов размер съобразно засегнатия интерес, освен по дела с изключителна фактическа и правна сложност, когато с мотивирано решение може да се определи и по-висок размер“.
При всички случаи, независимо от базовите стойности и коефициентите за стойност, както адвокатските съвети, така и съдът трябва да вземат конкретните специфики на случая или делото, за да могат да определят конкретното възнграждение като абсолютна сума.