09:00 31 декември 2025 снимка: колаж Календар News, снимки: iStock, Gettyimages, Wikipedia
Валутният борд, който обвърза българския лев с германската марка и от 1999 г. – с еврото, отива в историята от 1 януари идната година.
Той действаше в отговор на хиперинфлацията през 1996 и 1997 г., което доведе до бурни протести срещу правителството. Валутният борд беше причина за деноминацията на лева през 1999 г. (1000 стари лева за един нов лев).
Валутният борд беше една бърза, ефективна и радикална реформа, резултатите от които са очевидни за всички, отбелязват от Института за пазарна икономика (ИПИ). С други думи, той де факто действаше като валутен съюз между българската икономика и еврозоната.
За първите 7 години след края на тоталитарния режим, инфлацията достигна незавидните 210%. През лятото на 1995 г. тогавашното правителството на Жан Виденов реши да не сключва ново предпазно споразумение с Международния валутен фонд (МВФ), като продължи да обслужва външния дълг на страната без външно финансиране.
В резултат на това още през първата половина на 1996 г. започнаха да се усещат отчетливо симптомите на сериозна икономическа криза. През 1996 г. валутните резерви на БНБ спаднаха повече от два пъти, а валутният курс започна бързо да расте. Намаляха с повече от 25% и чуждестранните инвестиции, а БВП на страната се срина надолу с 3.5% само през второто тримесечие на 1996 година. Просрочените заеми от банките заеха около 59% от кредитните им портфейли, започна и отлив на спестявания от трезорите, съпроводен със замяна на лева от чуждестранни валути като долара и германската марка.
При тези „аржентински условия“ МВФ категорично поиска от София въвеждане на валутен борд. Управляващите и опозицията смятат, че МВФ не е склонен на компромиси и че валутният борд осигурява необходимата икономическа стабилност за страната. В резултат на това, те постигнаха съгласие по въпроса.
„Фундаменталните котви на българската икономика в този период са валутният борд и стабилните пари, разумните държавни финанси и ниският публичен дълг, ниските преки данъци върху труда и печалбите, както и отвореният достъп до единния пазар на ЕС“, посочват експерти от ИПИ в публикувания миналата година доклад „Икономическата свобода в България“, изготвен с подкрепата на Фондация „Фридрих Науман“.
Защо беше избрана германската марка?
По онова време германската марка беше символ на абсолютна финансова стабилност в Европа, управлявана от Бундесбанк с консервативна политика, насочена към ниски нива на инфлация.
За България беше жизненоважно да „внесе“ това доверие, за да спре обезценяването на лева.
Още през средата на 90-те години се знаеше, че марката ще бъде заменена от единната европейска валута.
Избирайки марката, България на практика се подготвяше за бъдещо обвързване с еврото, като при включването на марката в еврото през 1999 г. курсът на лева автоматично се фиксира към него (по официалния курс и към днешна дата: 1 EUR = 1.95583 DEM).
Доларът е друг вариант
Първоначално се обсъждаше и щатският долар като вариант, но той беше отхвърлен, тъй като икономиката ни е доста по-тясно свързана с Европа, отколкото със САЩ.
По онова време над половината от търговския оборот на България беше със страните от Европейския съюз, а властта изрази като един от основните приоритети интеграцията в общността.
Въпреки че беше инициатор на „валутния борд“, проф. Стив Ханке се противопостави на въвеждането на еврото.
„Българите с право се питат: защо да се опитваме да поправим нещо, което не е счупено? Те също така предвиждат, че Европейската централна банка в бъдеще ще въведе дигитално евро, което ще позволи на европейските власти да следят всяка транзакция в тази валута. След 43 години под внимателното наблюдение на комунистическите власти, някои българи все още помнят този период и не искат да мислят за възможния контрол над личния им живот, който дигиталното евро може да доведе. Въпреки това българските политици продължават да пренебрегват общественото мнение и настойчиво се стремят към замяната на валутния борд и лева с еврото“, каза Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, САЩ.
По думите му в интервю за Нова тв, влизането на България в еврозоната би било пълна катастрофа.
„Една от причините е разделението между политиците и елитите, които настояват за еврозоната, и от друга страна населението на България. Общественото мнение иска да запазим лева и валутния борд, защото той работи, би било глупаво да го промените“, коментира той.
Отложеното въвеждане на еврото
Първоначално еврото щеше да бъде въведено в България през 2009 г., според доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ) от 2004 г. Но през 2008 г. и 2009 г. светът бе разтресен от глобална финансова криза, която сериозно засегна и България. При приемането на България в „чакалнята“ за еврозоната през 2020 г. имаше очаквания единната европейска валута да се използва от 2023 г., заедно с Хърватия. Политическата нестабилност, пандемията и войната в Украйна обаче отложиха плановете и така вече на 100% е сигурно, че еврото ще е паричната единица на България от 1 януари 2026 г. – нова страница в историята ни. Това обаче се случва на фона на протестите срещу въвеждането на еврото, които се очакват и след Нова година.
Източници: Институт за пазарна икономика (ИПИ), BenchMark