18:46 6 март 2025 снимка: Gettyimages
Русия предупреди френския президент Еманюел Макрон да не я заплашва с ядрена реторика и, подигравайки се с ръста му, наричайки го „Микрон“, изключи европейски предложения за изпращане на мироопазващи сили от членове на НАТО в Украйна, предаде Ройтерс.
Макрон каза в обръщение към нацията в сряда, че Русия е заплаха за Европа, Париж може да обсъди разширяване на ядрения си чадър към съюзниците и че той ще проведе среща на началници на армии от европейски страни, желаещи да изпратят мироопазващи войски в Украйна след мирно споразумение.
Кремъл заяви, че речта е била изключително конфронтационна и че Макрон иска войната в Украйна да продължи.
„Това (изказване) е, разбира се, заплаха срещу Русия“, каза външният министър Сергей Лавров.
„За разлика от техните предшественици, които също искаха да се бият срещу Русия, Наполеон, Хитлер, г-н Макрон не действа много грациозно, защото поне го казаха направо: „Трябва да завладеем Русия, трябва да победим Русия“.
Руската инвазия в Украйна доведе до най-голямата конфронтация между Запада и Русия след Кубинската ракетна криза от 1962 г., а Кремъл и Белият дом казаха, че погрешните стъпки могат да предизвикат Трета световна война.
Русия и Съединените щати са най-големите ядрени сили в света с над 5000 ядрени бойни глави всяка. Китай има около 500, Франция има 290 и Великобритания 225, според Федерацията на американските учени.
Руски официални лица и депутати обвиниха Макрон в реторика, която може да тласне света по-близо до пропастта. Руските карикатури го представят като Наполеон Бонапарт, който язди към поражение в Русия през 1812 г.
„Самият Микрон обаче не представлява голяма заплаха. Той ще изчезне завинаги не по-късно от 14 май 2027 г. И няма да бъде пропуснат“, написа бившият президент Дмитрий Медведев на X, гледайки напред към края на мандата на Макрон.
Говорителят на външното министерство Мария Захарова предположи, че Макрон може да иска помощ за измерване на истинския му военен размер, а нейното министерство каза, че речта му съдържа „нотки на ядрено изнудване“ и се равнява на заплаха, насочена към Русия.
„Амбициите на Париж да стане ядрен „покровител“ на цяла Европа избухнаха наяве, като му предостави собствен „ядрен чадър“, който почти да замени американския. Излишно е да казвам, че това няма да доведе до укрепване на сигурността нито на самата Франция, нито на нейните съюзници“, се казва в този коментар.
Напредъкът на Русия в Украйна и промяната на политиката на САЩ по отношение на войната от президента на САЩ Доналд Тръмп предизвикаха опасения сред европейските лидери, че Вашингтон обръща гръб на Европа.
Руски официални лица казват, че твърдата риторика на Макрон, британския премиер Кийр Стармър и други европейски сили не е подкрепена от твърда военна мощ и сочат напредъка на Русия на бойното поле в Украйна.
Лавров и Кремъл отхвърлиха предложението на Макрон за изпращане на мироопазващи сили в Украйна и заявиха, че Русия няма да се съгласи с това.
„Говорим за такова конфронтационно разполагане на ефимерен контингент“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Лавров каза, че Москва ще види такова разполагане като присъствието на НАТО в Украйна.
Руският президент Владимир Путин отхвърли твърденията на Запада, че Русия може един ден да нападне член на НАТО.
Той описва войната като част от историческа борба със Запада след разпадането на Съветския съюз и навлизането на НАТО в това, което той смята за сфера на влияние на Москва.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио тази седмица представи конфликта като прокси война между Русия и САЩ, позиция, която Кремъл каза, че е точна.
„Това всъщност е конфликт между Русия и колективния Запад. А основната страна на колективния Запад са Съединените американски щати“, каза Песков. „Съгласни сме, че е време да спрем този конфликт и тази война.“