Първи преговори между Русия и Украйна от месеци

17:37 10 ноември 2026


Руски и украински представители се срещнаха във вторник в Абу Даби за първите си мирни преговори от февруари насам, след като пратениците на президента на САЩ Доналд Тръмп започнаха нов натиск за прекратяване на войната в Украйна, предаде Ройтерс.

Срещата, организирана с посредничеството на САЩ, последва контактите на Вашингтон с двете страни през последните седмици, които според представителя на Тръмп Джаред Къншър са намалили разликите между позициите им.

В обръщение към делегатите в началото на срещата Къшнър заяви, че Съединените щати имат някои добри идеи за това как да се постигне напредък, а Тръмп е ангажиран с постигането на мир.

„Той наистина ни помоли да положим допълнителни усилия в опитите си да намерим решение, което да се надяваме да сложи край на войната, но също така да остави и двете страни в много по-силна позиция“, за да реализират пълния си потенциал, каза Къшнър.

Въпреки оптимизма на САЩ, враждуващите страни остават далеч един от друг по отношение на условията за евентуално уреждане на спора, повече от 4 години и половина след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Москва контролира около една пета от територията на съседката си.

Първият кръг от преговорите приключи без незабавни изявления от която и да е от страните. Вторият ден от преговорите беше насрочен за сряда.

Тръмп засили натиска върху Киев да постигне някаква сделка, заявявайки миналия месец, че е време Украйна да прекрати войната или да се изправи пред „много лошо нещо“.

Миналата седмица той заяви, че войната е близо до разрешаване с „голямо красиво споразумение“, което може да засегне сигурността на цяла Европа. Но той често е предсказвал пробиви, които не са се материализирали.

Главният делегат на Украйна, Рустем Умеров, заяви във встъпителното си слово, че Киев е фокусиран върху постигането на гаранции за сигурност и траен мир.

Руският външен министър Сергей Лавров подчерта предпочитанието на Москва да преговаря за широка рамка за европейска сигурност, преди да се занимае със спецификата на войната.

„Идеята за определяне на ясни параметри за бъдеща архитектура на сигурност и едва след това да се премине към разрешаване на действителния руско-украински конфликт е абсолютно разумна“, каза той пред репортери в Москва.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен изрази в понеделник противоположното мнение, заявявайки, че по-широки преговори за сигурност трябва да се проведат едва след прекратяване на огъня. Лавров отново отхвърли идеята за примирие, заявявайки, че европейците се опитват да осигурят пространство за глътка въздух за Украйна.

Новият американски стремеж за сделка подтикна европейските чиновници да настояват за място на масата за преговори, за да се прекрати най-смъртоносният конфликт в Европа след Втората световна война.

Преди началото на основната среща украинците се срещнаха отделно с представители на Европа, НАТО и Европейския съюз и двамата американски пратеници Кушнер и Стив Уиткоф.

Франция заяви, че не може да има траен мир в Украйна без да се обърне внимание на европейската сигурност и че това изисква участието на европейците.

Русия ясно заяви, че не вижда място за европейци на срещата с украинците и американците.

В навечерието на разговорите Тръмп заяви, че Вашингтон вижда „много силно влечение“ към прекратяване на войната и че и двете страни са „уморени от борба“.

През нощта руските сили удариха 10 украински региона с въздушни атаки, насочени към пет големи електрически подстанции, причиниха широко разпространени прекъсвания на електрозахранването и убиха двама души, съобщиха официални лица.

Русия заяви, че промишлено съоръжение е било повредено при атака с украински дрон в северния град Новгород. Източници от индустрията съобщиха на Ройтерс, че украинските атаки с дронове срещу руски петролни рафинерии от края на октомври са намалили капацитета на Русия за рафиниране с около 30%.

Публично няма признаци, че руският президент Владимир Путин е готов да се откаже от искането си Украйна да предаде целия източен регион на Донбас, преди да може да бъде сключено мирно споразумение.

Украинският президент Володимир Зеленски отказа да предаде земя, която неговите сили са загинали, защитавайки.

Руското напредване по фронтовата линия на практика се забави, но Москва бомбардира украински градове и енергийни съоръжения, докато Украйна засили атаките срещу петролни рафинерии и друга инфраструктура дълбоко в Русия.

В навечерието на преговорите Зеленски заяви, че влиянието на Украйна се увеличава в резултат на неотдавнашните ѝ бойни действия, които включваха връщането на част от територията в Донецк, район за добив на въглища в Донбас.

„Украинските сили в момента наистина укрепват преговорната позиция на Украйна“, каза Зеленски в понеделник. Той каза, че Русия понася „рекордни загуби“ – твърдение, оспорено от Москва – и призова Вашингтон да убеди Кремъл да прекрати войната.

Американски преговарящи смятат, че Зеленски и Путин може да са склонни да постигнат компромис относно територията, като всеки от тях отстъпи по малко, заяви американски служител пред Ройтерс в понеделник.

Съгласно предложеното споразумение, Украйна ще получи край на войната, гаранции за сигурност и пътна карта за присъединяване към ЕС.

Високопоставен украински служител отрече правителството да обмисли подобни отстъпки, заявявайки, че териториалните въпроси могат да бъдат обсъждани само на ниво лидери и в контекста на подходящи гаранции за сигурност за Украйна.