14:25 9 ноември 2026 снимка: БГНЕС/webcafe
Близки, приятели, синдикалисти и обществени личности се сбогуваха с д-р Константин Тренчев – основател и почетен президент на Конфедерацията на труда „Подкрепа“. Поклонението се състоя в столичния катедрален храм „Света Неделя“.
Церемонията събра десетки хора, дошли да отдадат последна почит на една от знаковите фигури на българското синдикално движение и демократичните промени след 1989 г.
Сред присъстващите беше бившият президент Георги Първанов, който определи Тренчев като изключителен синдикален лидер. Той припомни конструктивния диалог помежду им през годините, включително при разрешаването на трудови конфликти и преговорите по време на учителската стачка.
За поклонението бяха изпратени венци от представители на държавната и местната власт, политически партии и синдикални организации.
Д-р Тренчев почина на 6 ноември след кратко боледуване на 71-годишна възраст. Новината за кончината му беше съобщена от ръководството на КТ „Подкрепа“.
След поклонението в София погребението на д-р Константин Тренчев е насрочено за 16:00 часа днес в град Белово, област Пазарджик, съобщава регионалното издание ПЗИНФО.
Константин Тренчев е роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. По образование е лекар, но става широко известен с обществената и синдикалната си дейност.
На 8 февруари 1989 г. заедно със свои съмишленици създава независимия синдикат „Подкрепа“. Заради дисидентската си дейност преди демократичните промени е подложен на репресии и прекарва няколко месеца като политически затворник.
След 10 ноември 1989 г. участва в учредяването на Съюза на демократичните сили и в Националната кръгла маса между управляващите и опозицията.
В продължение на 26 години оглавява КТ „Подкрепа“, като участва в социалния диалог, организирането на протести и защитата на трудовите права. През 2015 г. се оттегля от ръководния пост и става почетен президент на конфедерацията.
През 2005 г. Тренчев е удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен, за приноса си към обществения живот и синдикалното движение.
С неговата кончина България загуби един от дългогодишните представители на независимото синдикално движение, чиято дейност остава тясно свързана с политическите и обществените промени в страната след 1989 г.