Историческа стъпка за българския език? Парламентът подкрепи специален закон на първо четене

12:15 4 ноември 2026


Парламентът прие на първо четене Законопроект за българския език. Той беше одобрен единодушно със 153 гласа „за“, ДПС не участваха в гласуването. Срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен на максималния от три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете на законопроекта.

Внесеният от „Възраждане“ за българския език има за цел да създаде цялостна правна рамка за провеждане на държавна езикова политика, урежда принципите и задълженията, свързани с употребата на българския книжовен език в публичната сфера – включително в образованието, администрацията, медиите и електронната комуникация, посочват вносителите и отбелязват, че в момента съществуват над сто закона, които съдържат отделни разпоредби за задължителното използване на българския език в различни сфери, но отсъства координация и ясен механизъм за отговорност при неизпълнение.

Законопроектът не засяга личната и неофициална употреба на езика, нито ограничава правата на лицата, ползващи други езици в частната сфера, отбелязват от „Възраждане“.

Предвижда се създаване на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет с експертно-консултативни функции, който ще координира институционалната политика, ще подпомага процеса по опазване и развитие на езика и ще докладва всяка година за състоянието на езиковата среда. Съветът ще включва представители на научните и образователните среди, както и на институции с пряка връзка към езиковата политика.

Законодателства с аналогичен характер съществуват в държави като Франция, Литва, Латвия, Естония и Полша и са съвместими с правото на ЕС, когато се ограничават до публичната сфера и не възпрепятстват свободното движение на хора и услуги, посочват вносителите.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който е един от вносителите, отбеляза, че този законопроект се внася в шести пореден парламент от 2021 г. насам. Той коментира, че в последните десетилетия, особено след влизането на България в ЕС, на територията на страната ни се е установило безпрецедентно и неофициално двуезичие, което по думите на Костадинов е недопустимо, защото противоречи на Конституцията.