23:37 1 ноември 2026
Изпълняващият длъжността президент на България Илияна Йотова води на балотажа с ниска избирателна активност за предимно церемониалната позиция, което я поставя на път да стане първата избрана жена държавен глава на страната. Това отбелязва агенция „Ройтерс“ и подчерта, че президентският вот се проведе на фона на серия от атаки с дронове срещу търговски кораби край черноморското крайбрежие на България през последния месец, които предизвикаха международно осъждане и опасения относно нарастващия обхват на войната в Украйна.
„Ройтерс“ предава още, че Йотова, както и опонентът й Андрей Гюров, осъдиха атаките. Премиерът Румен Радев, който подкрепя Йотова, заяви, че резултатът от ударите „е от полза за Руската федерация“. И двамата кандидати призоваха за дипломатически край на войната.
Ако официалните резултати бъдат потвърдени, тя ще стане първата избрана жена държавен глава на България, отбелязва агенция „Асошиейтед прес“.
Гласуването беше първото голямо изпитание за приятелската на Москва партия „Прогресивна България“ на премиера Румен Радев, която подкрепи Йотова. На парламентарните избори през април партията спечели 131 от 240-те места в парламента, осигурявайки си пълно мнозинство, припомня американската агенция.
Тя се позова на наблюдатели, които смятат, че победа за Йотова ще запази президентския пост в ръцете на управляващото мнозинство. Подобна концентрация на власт би могла да попречи на ефективното поддържане на контрол и баланс върху политическите решения от страна на институциите, казват те.
62-годишната Йотова пое президентския пост през януари, когато Радев се оттегли, за да се кандидатира за парламента , и се бореше за собствения си изборен мандат. Очаква се тя да продължи политиката на Радев да държи България на европейския ѝ път, като същевременно подкрепя по-добри отношения с Русия и премахване на санкциите, допълва „Асошиейтед прес“.
България се присъедини към НАТО през 2004 г. и към Европейския съюз през 2007 г. Въпреки че сред парламентарните партии съществува широк консенсус относно прозападния път на страната, широко разпространените проруски настроения, основани на традиционни исторически и културни връзки с Русия, разделиха обществото, особено след началото на пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна.
Президентството на България е предимно церемониално. Въпреки че държавният глава няма изпълнителни правомощия и всички основни политики трябва да бъдат одобрени от парламента, преките избори дават на президента по-голяма политическа власт. Президентът ръководи въоръжените сили и може да налага вето върху законодателство, подписва международни договори и назначава посланици.
Президентите в България се избират пряко за петгодишен мандат и могат да служат не повече от два мандата, отбелязва още „Асошиейтед прес“.
Илияна Йотова, която се застъпва за диалог с Москва за прекратяване на войната в Украйна, спечели президентските избори в България в неделя, пише френският вестник „Фигаро“.
Изданието цитира Боряна Димитрова от института „Алфа Рисърч“, която коментира, че Йотова е спечелила гласовете на избирателите, като се е представила като „президент на мира“, въпреки че изборите са се провели на фона на опасения за сигурността след серия от атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море, последното последствие от войната в съседна Украйна.
„Деликатният въпрос за страха от война беше експлоатиран“, посочи анализаторът, отбелязвайки, че партията „Прогресивна България“ на премиера Румен Радев, която подкрепи Йотова, успя да ремобилизира избирателите си след оспорвания първи тур.
62-годишната Илияна Йотова подкрепя членството на страната си в ЕС и НАТО, но се противопоставя на военната помощ за Украйна, отбелязва новинарската програма на германската обществена телевизия А Ер Де „Тагесшау“.
По време на предизборната кампания Йотова не постави под въпрос членството на България в ЕС и НАТО, но подчерта, че външната политика трябва да бъде прагматична и че разрешаването на конфликта в Украйна изисква „дипломация, а не оръжия“, пише италианската агенция АНСА и допълва, че на няколко пъти президентът нарече Русия „агресор“, като същевременно уточни, че санкциите на ЕС срещу Москва са контрапродуктивни и че въпросът „трябва да бъде решен на масата за преговори“.
Гласуването се проведе на фона на социални страхове и икономическа несигурност. След влизането на България в еврозоната на 1 януари и поради турбуленции в енергийния сектор, страната е засегната от рязко увеличение на разходите за храна, комунални услуги, както и за електричество, вода и отопление. Тези проблеми се утежняват от напрежението около корабите, потопени от дронове в Черно море, близо до българските териториални води, отбелязва още АНСА.