15:00 29 октомври 2026
Учени са установили, че звукът може да влияе върху възприемането на вкуса на храната, което би могло да помогне на хората, които се борят със загуба на апетит. Вероятно сте забелязали, че храната изглежда по-вкусна в ресторант с приятна музика, а за това има и научно обяснение, което не зависи от уменията на готвача, пише index.hr.
Изследователи от Копенхаген установиха, че музиката пряко влияе върху начина, по който мозъкът възприема вкусовете, което означава, че звуковата среда е почти толкова важна, колкото и самата храна в чинията. Въпреки че идеята, че музиката може да засили сладостта на ястията, изглежда необичайна, учените се надяват, че откритието би могло да помогне на възрастните хора с намален апетит и на придирчивите към храната деца, пише Food Bible.
Въпреки че усещаме вкуса предимно в устата, мозъкът извършва значителна част от работата на заден план. Изследването от Копенхаген потвърждава, че звукът и вкусът са по-тясно свързани, отколкото се смяташе досега. Мозъчните сканирания показаха активност в центровете за обработка на вкуса, докато участниците само слушаха музика.
Алберте Багесгор Сееберг, водещ автор на изследването и постдокторант в Катедрата по хранителни науки, обясни значението на тези открития.
„Нашето изследване показва, че музиката може да влияе върху обработката на вкуса в мозъка, което открива интересни възможности. Това ни позволява да направим преживяването от храненето по-приятно, без да променяме самата храна“, заяви тя.
Става дума за интригуваща възможност, особено като се има предвид колко трудно е да се насърчи да се храни човек, който е загубил интерес към храната. Въпреки това, преди да пуснете Моцарт към ястието си от микровълновата фурна, е важно да разберете няколко научни подробности.
Как звукът „подправя“ храната?
Връзката между звука и вкуса не е нова идея. Професор Чарлз Спенс и неговият екип от Оксфордския университет по-рано са изследвали така наречените „звукови подправки“ (sonic seasoning) – явление, при което различни звуци фино променят възприятието ни за вкуса. Високите тонове обикновено се свързват със сладостта, докато ниските тонове могат да подчертаят горчивината.
Чарлийн Клоши, изследователка на честотите и дипломирана композиторка, която завършва докторантура по природна медицина, обяснява, че разликата е от ключово значение.
„Музиката не променя храната, а слушателя. Високите тонове ни насочват към сладкото, докато ниските и дълбоките ни водят към горчивото. По-бавното темпо задържа хората по-дълго на масата“, казва Клоши.
Трябва да се подчертае, че музиката не променя физически вкусовите рецептори. Ефектите са слаби и са свързани повече с очакванията и насочването на вниманието на мозъка, отколкото с действителна промяна на храната. Въпреки това последиците биха могли да бъдат по-значими от това просто да направят шоколадовия пудинг малко по-сладък.
Може ли по-бавната музика да помогне на хората да ядат повече?
Според Клоши темпото на музиката би могло да бъде по-полезно от височината на тоновете, особено за хората, изложени на риск от недохранване. Изследванията показват, че по-бавната музика насърчава хората да се хранят по-дълго. В едно проучване, проведено в ресторант и обхванало 280 маси, гостите, които слушали по-бавна музика, прекарали около 80 минути на масата, за разлика от 57 минути при по-бърза музика. Интересното е, че увеличаването на силата на звука не е имало същия ефект.
Това не означава непременно, че хората са изяли повече, но Клоши смята, че спокойната атмосфера може да бъде изключително ценна за онези, за които храненето представлява усилие. Тя подчертава също, че познатата музика може да осигури по-голямо усещане за комфорт, отколкото изборът на конкретен жанр. Човек, който цял живот слуша хеви метъл, вероятно ще се чувства по-спокойно с любимата си група, отколкото с непозната класическа композиция.