15:22 15 октомври 2026
Апелативният съд в Пловдив остави в ареста проф. Мариела Генева-Попова, обвинена като ръководител на престъпна група, източила Здравната каса чрез фалшиви хоспитализации за над 3 млн. евро.
Заседанието, на което се разглеждаше искането на Попова за по-лека мярка за неотклонение беше прекъснато, след като тя припадна по време на последните си думи пред съда. Обвиняемата докторка бързо се свести, но все пак екипът от „Спешна помощ“, който беше извикан намясто, проведе преглед за установяване на състоянието ѝ, предаде Трафикнюз.
„Колегите ми измериха кръвното 120/61, направиха електрокардиограма, отчетоха незначителна промяна и кръвна захар 7,7. Коментирали сме за терапията, която провеждам. В състояние съм да участвам в делото и искам то да продължи“, посочи Попова, с което беше и даден ход на делото да продължи.
Веднага след уточненията за здравословното си състояние, Попова добави и обяснения по същество. Тя каза, че има вина в „цялото нещо“ и не оспорва това.
„Чувствам вина не само като наказание, а и чисто морално. Няма лекар, който да не стои в съдебна зала и да не чувства вина, особено когато има много доказателства и то от колеги, с които е седяла на една маса“, посочи още Попова, но поиска парична гаранция и в последната си дума пред съда каза само „благодаря“.
Малко по-рано, непосредствено преди да ѝ прилошее, тя загатна, че има и други замесени в схемата.
„Да, трябва да се понесе наказание. Но това не означава, че клиниката е престъпна организация. Важен е въпросът защо е извършено това и кои имат интерес да го направят и кой е подбудител“, посочи Попова.
Нейният адвокат Кутриянски пък съобщи, че Попова е подала оставка за всички ръководни и докторски позиции и понастоящем е освободена, както изцяло от академичните си длъжности, така и като лекар и шеф на Клиниката по ревматология. Той също поиска по-лека мярка за клиентката си, като подчерта, че тя съдейства на разследването и с напускането на постовете на практика не може да повлияе на разследването.
Въпреки това Апелативните магистрати потвърдиха решението на първоинстанционния съд и оставиха д-р Попова в ареста. Според съда събраните доказателства категорично обосновават авторството на деянието, за което допринасят и частичните ѝ самопризнания, отчетени като процесуално съдействие.
Магистратите се съгласиха с Окръжния съд, че не е налице опасност обвиняемата да се укрие. Съществува обаче ясно откроена опасност тя да извърши ново престъпление или да повлияе на разследването. Съдът мотивира това с факта, че престъпната схема е действала с години, била е изключително добре организирана и в нея са участвали множество лица от различни структури. В мотивите си съдът изтъкна високата обществена опасност и особената укоримост на факта, че с користна цел са прилагани практики с потенциал да застрашат човешкото здраве, което е в остър разрез както с лекарския морал, така и с обществения интерес.
Магистратите подчертаха, че в изградената престъпна йерархия д-р Попова е имала ръководна роля и умело се е възползвала от високата си длъжност и статус. По време на заседанието стана ясно още, че редица свидетели са участвали в схемата и са ѝ съдействали от страх от евентуални финансови последици за самите тях, а по мащабното дело тепърва предстои да бъдат разпитвани и още свидетели.
Съдът посочи, че от материалите по делото е видно, че разследваната престъпна схема се отличава със забележителен интензитет, продължителност във времето (развивала се години) и прецизна вътрешна организация с разпределение на ролите между лекари, административен персонал и външни посредници. Беше приета обвинителната теза за целта на престъпното сдружение – системно и неправомерно източване на публични средства от бюджета на НЗОК в особено големи размери (над 3 000 000 евро щета за бюджета на здравното осигуряване и над 103 000 евро преведени към контролирания от обвиняемата частен медицински център) чрез фиктивно хоспитализиране на повече от 5 000 граждани и съставяне на огромен брой документи с невярно съдържание. Намери за особено укорим фактът, че за постигане на користната цел са били прилагани манипулативни практики със сериозен потенциал за засягане на общественото здраве – включително подмяна на биологичен материал (кръвни проби) и фиктивно пренасяне на тежки диагнози върху клинично здрави лица.
В тази йерархична структура обвиняемата Попова е заемала ключова, ръководна и организираща позиция. Използвайки високия си академичен статус на професор и началник на клиника в най-голямото лечебно заведение в Южна България, както и позицията си на мажоритарен собственик на МЦ „Артмед“ ООД, тя е разполагала с неограничени фактически и административни възможности да насочва дейността на подчинените си лекари и служители. Данните по делото сочат, че редица свидетели са се намирали в пълна йерархична и материална зависимост от обвиняемата и са изпълнявали разпорежданията й от страх от служебни и финансови санкции. Съдът сподели и становището на първата инстанция, че е наличен непосредствен и реален риск обвиняемата да въздейства върху персонала в медицинското заведение, както и върху други свидетели по делото и/или манипулира документооборота.
При акцията на Икономическа полиция в Клиниката по Ревматология миналата седмица първоначално бяха задържани 10 души, като прокуратурата в последствие повдигна обвиненията на шестима от тях. Попова бе оставена в ареста, а зет ѝ Адриан Белов излезе под гаранция. Трябваше да се гледа мярка и на още един лекар, но здравословното му състояние в навечерието на делото пред Окръжен съд наложи незабавното му освобождаване.
За момента данните от разследването сочат, че Проф. Генева-Попова е извършвала фалшиви хоспитализации на пациенти, които не са посещавали физически Клиниката. В момента на арестите, в отделението на са открити поне 10 лица от тези, които се водят лежащи. По-късно стана ясно, че са хоспитализирани, както набирани специално за целта хора през нейния частен медицински център, така и бивши пациенти на Клиниката, с чиито документи здравното заведение така или иначе е разполагало.
Междувременно бяха изнесени данни и за много опасни и порочни практики като взимане на кръв от медицинския персонал на Клиниката с цел пациенти, които наистина са болни, да бъдат изписвани, а на тяхно място да се настаняван нови, за да има непрекъснато завъртане на клинични пътеки. В Клиниката се лекуват много хора с автоимунни заболявания, които са на скъпа биологична терапия.
Ръководителката на клиниката не действала сама. Тя разпределяла на точков принцип, източените средства от Здравната каса, като лекарите, извършили най-много хоспитализации получавали най-много точки, които били еквивалент на определена сума пари. Медиците, които не били съгласни с практиката пък получавали най-малки бонуси, най-малко легла и истинските тежки случаи, разкри още наблюдаващия прокурор Пехливанов.