15:37 15 октомври 2026 снимка: Wikimedia
Народното събрание одобри в четвъртък актуализирания проект за инвестиционен разход за придобиване на още пет зенитно-ракетни комплекса IRIS-T SLM от Германия. Решението предвижда разширяване на програмата за модернизация на българската противовъздушна отбрана, като общият брой на планираните системи ще достигне шест. Предложението получи подкрепата на парламентарните групи с изключение на „Възраждане“.
Одобреният проект включва актуализация на първия етап от програмата, предвиждащ придобиването на един комплекс, и добавяне на втори етап за още пет системи. Според публикуваните финансови параметри общата стойност на двата етапа възлиза на 1 106 466 933 евро, а стойността на втория етап е приблизително 925,9 млн. евро.
Освен самите зенитно-ракетни комплекси проектът предвижда доставка на управляеми ракети, допълнително оборудване, гаранционно обслужване и първоначална логистична поддръжка. Включени са също необходимата инфраструктура за разполагане и експлоатация на системите, както и съоръжения за съхранение и техническа поддръжка на ракетите.
Финансирането е предвидено по европейския инструмент SAFE, предназначен за подкрепа на инвестициите в отбраната. Системите са германско производство, а реализацията на проекта е свързана с програмно споразумение между министерствата на отбраната на България и Германия и допълнение към договора с компанията Diehl Defence. След одобрението от парламента предстоят следващите процедурни стъпки по оформянето на договореностите.
Необходимостта от придобиването на допълнителни системи беше аргументирана от министър-председателя Румен Радев още на заседание на Министерския съвет на 7 октомври.
Тогава той посочи, че вече сключеният договор за един комплекс не е достатъчен за защитата на цялата страна.
„Оттогава досега имаме един договор за един зенитно-ракетен комплекс IRIS-T, който не е достатъчен за покриване на територията на страната“, заяви Радев.
Министърът на отбраната Димитър Стоянов също защити необходимостта от модернизацията на противовъздушната отбрана. По време на парламентарните обсъждания той подчерта:
„В условията на променена среда в Европа, изграждането на модерна противовъздушна отбрана е от крайна необходимост“, заяви Стоянов.
Министърът отбеляза и че въздушното пространство не може да бъде защитавано единствено чрез бойна авиация. Според представените аргументи наземните ракетни системи са важна част от необходимите отбранителни способности.
Депутатите от „Възраждане“, които се обявиха против проекта, поставиха въпроси за финансовите параметри на придобиването, броя на ракетите и сроковете за пристигането на системите.
Народният представител Димо Дренчев изрази съмнения относно публично представената информация за сделката:
„Не чух финансовите параметри на тази сделка, кога ще пристигнат тези комплекси“, заяви Дренчев.
Въпросите за цената и сроковете останаха сред важните теми в дебата. При инвестиция от такъв мащаб съществено значение имат не само първоначалните разходи, но и последващата поддръжка, доставките на боеприпаси и времето, необходимо за въвеждане на системите в експлоатация.
По време на обсъжданията депутатите поставиха и въпроса за необходимостта от допълнителни системи за противодействие на безпилотни летателни апарати.
От ДПС Иво Цанев призова да не се търсят икономии чрез отпадане на определени модули, а да се работи за разширяване на покритието на системите срещу дронове.
„Вместо да търсим варианти за намаляване на разходите за сметка на определени модули, които заменяме, трябва да потърсим разширяване на покритието на антидрон системите“, заяви Цанев.
Този въпрос е отделен от днешното решение за петте допълнителни комплекса IRIS-T SLM. Одобрението на инвестиционния проект не означава само по себе си, че парламентът е разрешил и конкретна нова покупка на антидрон системи.
Следващият етап включва оформянето на договореностите между България и Германия и промяната на договора с производителя Diehl Defence. Поради това парламентарното решение е важна стъпка към придобиването на системите, но не означава, че всичките пет допълнителни комплекса вече са доставени или въведени в експлоатация.
Основният резултат от решението е разширяването на плана за модернизация на българската ПВО от един на шест комплекса IRIS-T SLM. Наред с подкрепата за придобиването дебатът очерта и оставащите въпроси за финансовите параметри, сроковете за доставка и необходимостта от допълнителни способности за противодействие на дронове.