16:20 15 октомври 2026
Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) определи заместник-главния прокурор Магдалена Атанасова Лазарова-Проданова за изпълняващ функциите главен прокурор. Предложението беше подкрепено от 17 членове на съвета, а двама гласуваха против.
Лазарова-Проданова ще встъпи в длъжност на 23 октомври, когато изтича шестмесечният период, през който Ваня Стефанова изпълнява функциите на ръководител на държавното обвинение. Решението на ВСС предвижда Лазарова-Проданова да заема поста за срок от шест месеца. То може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Кандидатурата на Лазарова-Проданова беше предложена от Прокурорската колегия на ВСС, след като изтичането на мандата на Ваня Стефанова наложи определянето на нов временно изпълняващ функциите главен прокурор.
Лазарова-Проданова беше единствената кандидатура, внесена за разглеждане от Прокурорската колегия. Предложението беше мотивирано с досегашната ѝ работа като заместник-главен прокурор и с професионалния ѝ опит в съдебната система.
Членът на Прокурорската колегия Огнян Дамянов защити кандидатурата с думите, че тя „притежава необходимите качества да изпълнява функциите“. Този аргумент беше сред основанията, представени пред Пленума на ВСС в подкрепа на предложението.
Изборът обаче се проведе на фона на призиви процедурата да позволи реално сравнение между повече кандидати. Министърът на правосъдието Николай Найденов предварително настоя кадровият орган да не се ръководи единствено от принципа на старшинството, а да обсъди и други възможни кандидатури.
„Изборът на главен прокурор е решение на Пленума на Висшия съдебен съвет“, коментира Найденов, цитиран от Нова тв. Той допълни, че е изпратил писмената си позиция до Пленума и Прокурорската колегия, като уточни: „Дотук се простират правомощията ми“.
Найденов предупреди и за възможността да се повтори практиката прокуратурата да има само един кандидат. Според него изборът трябва да осигурява възможност за съпоставка между професионалните качества и вижданията на претендентите за работата на държавното обвинение. Министърът не присъства на днешното заседание.
Една от основните критики по време на заседанието дойде от члена на Съдийската колегия Атанаска Дишева. Тя възрази срещу разглеждането на кандидатурата на 15 октомври, тъй като документите по предложението са били публикувани едва предишния следобед. Според нея не е бил спазен предвиденият тридневен срок и въпросът е трябвало да бъде разгледан на по-късно заседание.
Предложението ѝ за отлагане беше отхвърлено с 15 гласа против и три гласа за. Искането Лазарова-Проданова да бъде изслушана преди гласуването също не получи подкрепа – то беше отхвърлено с 18 гласа против и един за.
Дишева постави под въпрос и това дали професионалният път на кандидатката е достатъчна гаранция за подготовката ѝ за ръководството на прокуратурата. Тя посочи, че Лазарова-Проданова е работила като член на ВСС в продължение на пет години, а след това е била съдия в продължение на няколко години, преди да стане заместник-главен прокурор през 2025 г.
„Не следва изборът на и.ф. главен прокурор да бъде направен при процесуални нарушения и не бива да се избързва“, заяви в позицията си Дишева.
Тя оспори и тезата, че при определянето на временно изпълняващ функциите ръководител задължително трябва да се следва принципът на старшинството. Според нея досегашната практика не означава, че този критерий не може да бъде поставен под въпрос в конкретната процедура.
По време на дебата бяха повдигнати и въпроси за участието на Лазарова-Проданова в съдебни състави, разглеждали мерки за неотклонение по две известни дела – това срещу Явор Златанов, свързвано с аферата „Осемте джуджета“, и делото срещу Джейхан Ибрямов.
Дишева твърди, че е открила публично разпространена информация за участието на Лазарова-Проданова в съдебния състав по мярката за неотклонение на Златанов. Тя поиска да бъде изискано съответното определение, за да може да се прецени какви мотиви са изложени в него. По думите ѝ краткият срок за запознаване с материалите не ѝ е позволил да се сдобие с документа преди заседанието.
Тези въпроси бяха част от дебата за професионалните качества на кандидатката, а не установяване на нарушение от нейна страна. Пленумът на ВСС в крайна сметка реши да не изисква съдебните определения по двата случая.
Председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова също се включи в обсъждането, като постави акцент върху границите на компетентност при оценката на съдебните актове.
„Недопустимо е административен орган да дава оценка на съдебен акт“, заяви Захарова, цитирана от „24 часа“. Тя предупреди, че самостоятелната оценка на съдебни решения извън предвидения институционален ред може да има сериозни последици за магистратите.
Магдалена Атанасова Лазарова-Проданова има дългогодишен професионален опит в съдебната система. Според официалната ѝ биография в сайта на прокуратурата тя придобива магистърска степен по право през 1996 г., а през следващата година приключва периода си като съдебен кандидат в Окръжния съд в Благоевград.
През май 1998 г. започва работа като младши прокурор в Районната прокуратура в Благоевград. Впоследствие работи като прокурор в районната и окръжната прокуратура в града, а през януари 2011 г. става заместник-апелативен прокурор в София.
От октомври 2012 г. до октомври 2017 г. е член на Висшия съдебен съвет. След приключването на мандата си се връща към съдийската работа – първоначално в Апелативния специализиран наказателен съд, а от юли 2022 г. до април 2025 г. в Апелативния съд в София.
На 30 април 2025 г. Прокурорската колегия на ВСС я избира за заместник на главния прокурор при Върховната касационна прокуратура. Тя встъпва в длъжност на 12 май същата година.
Назначаването ѝ за временно изпълняващ функциите главен прокурор е следващата ръководна позиция в кариерата ѝ. Предстоящият шестмесечен период ще бъде първият, в който тя ще оглавява прокуратурата, вместо да работи като заместник на нейния ръководител.