14:59 6 октомври 2026
Белгийско-американският физик по елементарните частици Франсис Халзен спечели Нобеловата награда за физика за 2026 г. за работата си по създаването на обсерватория за откриване на едни от най-неуловимите частици във Вселената – високоенергийните неутрино – и за опитите да установи как се образуват те.
Халзен, на 82 години, осъзнава, че ледът на Южния полюс може да бъде използван за проследяване на неутрино, понякога наричани „частици призраци“ заради начина, по който преминават през Земята и телата ни без следа и взаимодействат с материята изключително рядко.
„Тези пратеници носят информация от космоса“, заяви на пресконференция Ева Олсон от Кралската шведска академия на науките, предаде Ройтерс. „Те отварят вратата към далечни галактики и ни разказват за процесите в експлодиращите звезди.“
Взаимодействията на неутрино, регистрирани от обсерваторията IceCube в Антарктида, предоставят информация за това как се създават високоенергийните неутрино и дори могат да разкрият непознати досега явления, съобщиха от Академията.
През 2014 г. базираното в САЩ списание Smithsonian нарече Халзен „Човекът неутрино“, присъждайки му една от наградите си за изобретателност (Ingenuity Awards) и приветствайки го за „удивителен експеримент, [който] бележи началото на нова ера в астрономията“.
То дори публикува комикс, илюстриращ живота му: „Как стремежът на един физик към космоса започна в Антарктида“.
Детекторът на частици е разположен в един кубичен километър девствен антарктически лед, който достига дълбочина от 2500 метра под повърхността, в близост до южнополярната станция „Амундсен-Скот“.
Обсерваторията търси почти безмасовите високоенергийни неутрино с надеждата да проследи пътя им обратно до експлодиращи звезди, избухвания на гама-лъчи и катаклизмични явления, включващи черни дупки и неутронни звезди. Може да се очаква да регистрира приблизително по едно на ден.
Халзен за първи път представя идеята си за улавяне на неутрино, които за разлика от другите частици не губят енергия и не променят посоката си, на Южния полюс през 1988 г., като спечелва съмишленици за проект, който в крайна сметка е завършен през 2011 г.
„Длъжен съм да подчертая какъв късмет имах, защото когато започнахме този проект, всички осъзнаваха, че това може би е добра идея, но много малко хора вярваха, че ще проработи, включително и аз самият“, каза Халзен по телефона по време на пресконференцията.
Неутрината са електрически неутрални, незасегнати дори от най-силното магнитно поле, което означава, че за разлика от електромагнитните вълни като видимата светлина, посоката, от която пристигат, сочи директно обратно към техния източник.
Скованият от лед детектор успя да установи, че високоенергийните неутрино произхождат както от вътрешността, така и далеч извън нашата галактика, давайки начало на междузвездно издирване на обектите и процесите, които ги създават.
Халзен, професор в Университета на Уисконсин-Медисън в Съединените щати, каза, че основните плодове от неговите открития тепърва предстои да бъдат ожънати и че е твърде рано да се каже какво точно може да бъде научено за Вселената чрез неговия метод.
„Истинското вълнение е, че все още не мога да отговоря на този въпрос“, каза той. „Това е само въведение в науката, същинската астрономия тепърва предстои.“
Носителите на Нобеловата награда за физика се избират от Кралската шведска академия и получават награден фонд на обща стойност 12 милиона шведски крони, който се разделя между победителите, ако са няколко.
Нобеловите награди са учредени по силата на завещанието на шведския изобретател и предприемач Алфред Нобел, чието състояние е натрупано отчасти благодарение на изобретяването на динамита.
Физиката заема видно място в завещанието на Нобел и наградата остава едно от най-високите отличия в дисциплината. През десетилетията тя е признавала открития, които из основи са преобразили разбирането на човечеството за Вселената.
Сред миналите лауреати са едни от най-прочутите фигури в науката, включително Алберт Айнщайн, Мария и Пиер Кюри, Макс Планк и Нилс Бор, чийто труд помага за полагането на основите на съвременната физика.
Миналогодишната награда за физика беше присъдена на базираните в САЩ учени Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис за експерименти, демонстриращи принципите на квантовата физика в действие – изследване, разглеждано като принос към развитието на следващото поколение изчислителни технологии и други цифрови решения.
Нобеловите медали се връчват от шведския крал Карл XVI Густав на церемония в Стокхолм на 10 декември – годишнината от смъртта на Алфред Нобел. Награждаването е последвано от пищен банкет в кметството на Стокхолм.
Наградата за мир – единствената Нобелова награда, която не се връчва в Швеция – се присъжда в Осло.