17:35 6 октомври 2026
Два търговски кораба са били поразени тази нощ в българската „изключителна икономическа зона“ в Черно море, на около 70 морски мили източно от град Бяла, област Варна.
Първите сигнали за бедствие са постъпили около 4:00 часа сутринта. По данни на Морския спасително-координационен център във Варна двата кораба са подали сигнали, че бедстват. В центъра на спасителната акция се озова плаващият под български флаг пътнически ферибот DIOSCURIA. Корабът е пренасочен, за да окаже съдействащи на бедстващи моряци.
По предварителни данни, цитирани от онлайн изданието „Маритийм“, мишена на атаките са станали два търговски кораба. Единият от корабите е този за генерални товари – ALFA WATAN, плаващ под флага на Того, като по данни на сайта, корабът е получил критични структурни повреди и е потънал източно от българския бряг. Другият кораб е плаващият под флага на Палау ABLE. След поражението на борда е избухнал сериозен пожар, вследствие на което целият 18-членен екипаж е напуснал кораба. Всички са били спасени и евакуирани с помощта на DIOSCURIA. Според съобщените данни екипажът се състои от 11 турски и 7 индийски граждани.
По-късно към мястото са изпратени катери на Военноморските сили и „Гранична полиция“.
Двама от спасените моряци са пострадали по-тежко. Единият е с тежки изгаряния, а другият – с травма на главата. Останалите 16 са в сравнително добро състояние. Най-тежко пострадалите са транспортирани първо към Варна, където са поети от медицински екипи, по-късно останалите 16 моряци също пристигнаха в града.
Премиерът Румен Радев свика спешна среща с представители на институциите. Той каза след срещата, че екипажите категорично са потвърдили, че двата кораба са били атакувани с дронове, като са използвани както въздушни, така и морски безпилотни апарати.
„Абсолютно недопустима атака в българската изключително икономическа зона“ и „абсолютно грубо погазване на международното право и изобщо на морското дело“ – така българският премиер определи случилото се тази нощ.
„Това, което се случва, затруднява изключително корабоплаването в Черно море, повишава още повече всички застраховки и прави корабоплаването изключително трудно“, каза Радев.
Той подчерта, че ако войната в Украйна не приключи „навреме“, тя „ще продължи да разширява своя пространствен обхват и да повишава риска дори от глобален конфликт“.
„Виждаме, че войната се ожесточава, погазват се вече всякакви правила на международното право, а се атакуват цивилни морски плавателни съдове. Абсолютно недопустимо“, коментира Румен Радев.
Той допълни, че се извършва и разузнаване за евентуални разливи и замърсяване на околната среда.
По-късно пред журналисти Радев допусна, че на практика дроновете могат да са свързани с руската или украинската страна, без да прави окончателна атрибуция.
Операцията не се ограничи до корабите, които вече бяха в непосредствена близост до мястото. За търсене на евентуални оцелели от ALFA WATAN са били привлечени и въздушни средства. Два хеликоптера от авиобаза „Крумово“ са били насочени към авиобаза „Чайка“ край Варна, а самолет Су-25 е бил включен в търсенето и въздушното разузнаване според съобщенията от деня.
Като част от издирването към района е бил насочен и търговският кораб MERCY, плаващ под флага на Сейнт Китс и Невис. Той е участвал в търсенето на екипажа на потъналия кораб, но впоследствие е напуснал района.
Най-тежкият нерешен въпрос остава съдбата на моряците от ALFA WATAN. Към момента няма потвърдена информация за открити оцелели, а издирването продължава. Именно установяването на съдбата на този екипаж е определено от Румен Радев като първостепенна задача.
Атаката е станала приблизително на 70 морски мили от Бяла, тоест далеч извън 12-милната зона на териториалното море. Румен Радев изрично подчерта, че мястото е в българската изключителна икономическа зона, но не в териториалните води.
Това разграничение пък има значение. Според Конвенцията на ООН по морско право, крайбрежната държава има суверенни права и определена юрисдикция в своята ИИЗ, включително по отношение на природните ресурси, опазването на морската среда и определени морски дейности, докато други държави запазват свободата на корабоплаването и други международно законни употреби на морето. Териториалното море може да се простира до 12 морски мили от изходните линии.
Политическите реакции у нас
На политическо ниво атаката предизвика призиви за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност, както и за по-тясна координация с НАТО.
Президентът Илияна Йотова свика Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) за 7 октомври от 13:00 часа. Темата е формулирана като „Актуални рискове и заплахи за морската сигурност и критичната инфраструктура на България в контекста на войната в Украйна“.
От ГЕРБ заявиха на брифинг в Народното събрание, че ще поискат изслушване на премиера и ресорните министри за инцидента.
„Надявам се да има КСНС. Ако не, ще предложим още утре да има изслушване на премиера, ресорните министри на отбраната, на вътрешните работи, на транспорта и ръководителите на службите в парламента и се надявам от „Прогресивна България“ да постъпят отговорно“, каза депутатът Христо Гаджев.
За спешно свикване на КСНС настояха и от „Демократична България“.
„През юли поискахме КСНС заради опасностите в Черноморския регион, тогава ни беше отказано от президента Илияна Йотова, днес в ИИЗ на България са ударени търговски кораби“, каза на брифинг в парламента Ивайло Мирчев.
От „Продължаваме промяната“ също смятат, че е нужен КСНС и изясняване защо не са били защитени българските териториални води.
Освен КСНС, от „Възраждане“ искат и незабавно спиране експорта на оръжие за Украйна, както и финансовата помощ за Киев.
„Призоваваме Румен Радев веднага да забрани какъвто и да било експорт на оръжие, снаряди, на всичко, свързано с Украйна“, заяви на брифинг в парламента депутатът Цончо Ганев.
Чрез изявление до медиите лидерът на ДПС Делян Пеевски обвини премиера Румен Радев за „отговорите и за кризата с дроновете-нападатели, и за всичко, което се случва в държавата, сигурността и бъдещето на българските граждани“.
Реакциите по света
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи атаките срещу цивилни кораби и екипажите им като неприемливи. Тя заяви, че ситуацията в Черно море предизвиква нарастваща тревога.
„Изразяваме пълна солидарност с нашите държави членки по източния фланг“, написа в „Екс“ председателят на Европейската комисия.
Агенция „Ройтерс“ предаде изявление от днес на украинския президент Володимир Зеленски, според което, той обвини Русия за атаките срещу цивилното корабоплаване в региона. Това обаче е политическо обвинение от украинска страна, а не установен към момента извод на българското разследване.
Британската компания за управление на морския риск Vanguard заяви, че атаките във вторник са били срещу кораба за генерален товар ALFA WATAN, плаващ под флага на Того, и кораба за генерален товар ABLE, плаващ под флага на Палау.
Атаката с дрон е резултат от инцидент, при който румънските власти съобщиха в понеделник, че двама души са загинали при пожар на кораб в Черно море извън териториалните води на Румъния, отбелязва световната информационна агенция.
„Атаките представляват значителна ескалация на заплахата за търговското корабоплаване в западната част на Черно море“, заяви фирмата за морска сигурност MARISKS в съобщение, в което съветва капитаните и операторите да внимават за активност на дронове в района.
„Особено обезпокоително е очевидното географско разширяване на инцидентите отвъд водите, непосредствено съседни на Украйна, и в изключителните икономически зони на членовете на НАТО Румъния и България.“
Съдбата на морето
Потъването на ALFA WATAN поражда и въпрос за евентуално замърсяване на морето. Министерството на околната среда и водите разпореди извънредна проверка, а Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна започна пробовземане в районите на нос Калиакра, Бяла и Созопол.
Пробите се изследват за нефтопродукти, полихлорирани бифенили, метали и други физико-химични показатели. Към публикуваната следобедна информация все още няма окончателни лабораторни резултати. Това означава, че към този момент не може надеждно да бъде оценено дали потъването на кораба ще има измерим екологичен ефект по българското крайбрежие.