09:59 22 септември 2026 снимка: илюстративна
Положителни сигнали за Вертикалния коридор бяха изпратени напоследък от два ключови пазара, за да премине в пълна търговска експлоатация емблематичният проект за пренос на неруски газ (главно американски втечнен природен газ или LNG) от терминалите на Гърция към Централна и Югоизточна Европа – България и Унгария, пише гръцкият вестник „Йефимерида“.
Изданието цитира изявление на българския премиер Румен Радев от понеделник, в което изпрати силно послание за по-голямо оползотворяване на инфраструктурата на Вертикалния коридор, заявявайки, че София е готова да транспортира значително по-големи количества американски LNG към Централна и Източна Европа, особено с оглед на предстоящата забрана на ЕС за внос на руски природен газ от 2027 г. Той добави също, че страната му има свободен достъп до LNG терминалите на Гърция, а именно до плаващо съоръжение за съхранение регазификация (FSRU) в Александруполис, където българската държавна компания за пренос на газ „Булгартрансгаз“ има дялово участие, както и Ревитуса, а също така и до Трансбалканския газопровод, който може да работи в реверсивен режим, което представлява основната оперативна рамка на Вертикалния коридор.
В същото време правителството на Петер Мадяр в Будапеща постави на масата възможността за пълно покриване на нуждите на Унгария от природен газ без руски доставки до октомври 2027 г. – развитие, което може да пренареди газовите потоци в Югоизточна Европа и да засили ролята на Вертикалния коридор и съответно на LNG терминалите на Гърция, които са неговата отправна точка.
Според неотдавнашни изявления на министъра на икономиката и енергетиката на страната Ищван Капитани, страната предприема инициативи, за да може до есента на 2027 г. (когато вносът на руски газ в ЕС се забранява напълно съгласно графика на регламента REPowerEU) да осигурява цялото необходимо количество газ от неруски източници. Той дори уточни, че зависимостта на Унгария от Русия не се дължи на липсата на алтернативни маршрути, а главно на факта, че досега руският газ е представлявал най-икономичният избор.
Промяната е голяма за един от най-зависимите от Русия енергийни пазари в Европейския съюз, отбелязва „Йефимерида“. Според последния доклад на Европейската комисия за Унгария 74% от вноса на природен газ в страната през 2025 г. е идвал от Русия, като основна входна точка е „Турски поток“ (TurkStream) и след това „Балкански поток“ (Balkan Stream) през България и Сърбия. Мащабът на предизвикателството се отразява в дългосрочния договор на държавната MVM с „Газпром“. Двете страни подписаха през 2021 г. 15-годишен договор за доставка на до 4,5 млрд. кубически метра природен газ годишно.
Сигналът от Будапеща представлява особен интерес, тъй като Унгария при Виктор Орбан се противопоставяше на европейската стратегия за освобождаване от зависимостта от Русия. Днес обаче, след смяната на режима, правителството признава, че от техническа гледна точка замяната на обемите е осъществима.
Неслучайно в по-ранни изявления ръководителят на групата AKTOR Александрос Екзарху беше включил Унгария сред страните, с които се стреми да сключи дългосрочни договори за доставка на LNG в рамките на разклонението на Вертикалния коридор на запад, т.е. от Румъния към Унгария и Словакия, по което работят газопреносните оператори на държавите, участващи в проекта.
Сред алтернативните варианти на Будапеща са по-големи газови потоци от Румъния, Хърватия и Словакия, но също и LNG – основно американски, който навлиза от Гърция и се насочва на север през България и Румъния, тоест през инфраструктурата на Вертикалния коридор. Подобно развитие би могло да засили допълнително ролята на Гърция като входна врата за LNG за Централна и Югоизточна Европа, оползотворявайки Ревитуса и FSRU Александруполис.
Търсенето от Унгария е от особено значение, тъй като замяната дори на част от 4,5 млрд. куб. м по договора с „Газпром“ би могло да създаде стабилен пазар за големи количества LNG, пристигащи в Югоизточна Европа.
Наличието на алтернативни източници обаче не означава автоматично, че количествата могат да достигнат без ограничения до Унгария. Уебсайтът SeeEnergy отбелязва, че междусистемната връзка Арад–Сегед между Румъния и Унгария вече работи близо до лимита си в периоди на засилени потоци към севера. Това означава, че по-големи количества LNG от Гърция или допълнително производство от Румъния не могат непременно да се превърнат в равностойно увеличение на вноса на Унгария без укрепване на междусистемните връзки. Друг въпрос е цената, като компетентни фактори посочват, че успехът на южните маршрути (от Гърция и Хърватия) няма да се реши само от това дали има физически капацитет, но и от това дали крайната цена ще се формира на конкурентни нива спрямо други алтернативни източници на доставка.