10:56 17 септември 2026 снимка: Seattle Times
Ново международно научно изследване, публикувано на 17 септември от World Weather Attribution (WWA), разглежда причините за катастрофалното събитие в Хималаите на 26 август.
Изследователите подчертават важна разлика: не твърдят, че изменението на климата само по себе си е причинило срутването, а че затоплянето вероятно е отслабило терена и е увеличило вероятността и потенциалната тежест на подобна каскада.
Срутването е започнало от масив на Langtang Lirung, на около 5150 м над морското равнище. Според анализа е рухнал приблизително 2 km² скален масив заедно с ледников лед. Материалът е паднал около 1400 метра, като при удара е освободена енергия, еквивалентна на земетресение около 5.5. Получените сеизмични сигнали първоначално са могли да бъдат възприети като земетресение.
USGS в предварителната си оценка също установява, че срутването е породило мащабна лавина от лед, скали и отломки, последвана от наводнение, което се е придвижило на около 100 километра надолу по речната система. Американската служба първоначално е оставила отворен въпроса дали става дума за свличане, включващо ледник, или за чисто ледниково срутване.
След падането на скалите и леда започнала каскада от процеси. Част от леда вероятно се е стопила вследствие на триенето и механичната енергия. При достигането на долината лавината е засегнала и погребан лед, който също вероятно е допринесъл за количеството вода.
В резултат са се смесили лед, скали, седименти и огромни количества вода. Водата е идвала от топящ се лед, вода под ледника и във вечната замръзналост, вода в самите отломки, както и от реката.
Потокът е достигнал Расувагадхи, на 22 км от началото, само за около седем минути, със средна скорост около 188 км/ч. След това са били пометени гранични съоръжения, населени места и инфраструктура. За под седем часа водната вълна е изминала около 200 км до Devghat. По трасето са били отложени приблизително 30,5 милиона кубични метра седименти и отломки.
WWA посочва няколко механизма.
Размразяването на вечната замръзналост може да е отслабило скалите. Когато ледът в пукнатините се топи, той вече не действа като „свързващ материал“, а проникващата вода може да увеличи налягането в пукнатините. Това улеснява разрушаването на вече нестабилни скални структури.
Отстъпването и изтъняването на ледниците също може да влияе върху стабилността на съседните скални стени. Според анализа ледниците в района са губили маса с темп, съответстващ на повече от половин метър изтъняване годишно, а отстъпването на Лангтанг-Лирунг се е ускорило след 2010 г.
Друг фактор е промяната от сняг към дъжд на по-голяма надморска височина. Дъждът вкарва течна вода непосредствено в скалните пукнатини, докато снегът временно задържа водата като лед. Това може да увеличи водното налягане в нестабилните структури.
Според WWA периодът септември 2025 – август 2026 г. е бил необичайно топъл в района, а юли и август непосредствено преди бедствието са били значително над климатичната норма.
Изследователите изчисляват, че човешкото изменение на климата е повишило температурите през юли и август с приблизително 1,5°C, докато на годишна база увеличението е около 2°C. През отделни зимни месеци отчетеното увеличение достига до 3°C.
Особено важен показател е нулевата изотерма — височината, на която температурата е около 0°C. Анализът показва, че тя се е изместила нагоре с приблизително 100 метра на десетилетие през последните десетилетия през мусонния и следмусонния сезон. Това означава, че по-високи участъци от планината се подлагат на топене и замръзване при различни условия, което може да засегне вечната замръзналост и ледниците.
Земетресението през 2015 г. също е важна част от картината, но учените не могат да кажат, че е пряката причина за срутването през 2026 г.
През 2015 г. земетресение с магнитуд 7,8 предизвиква друго голямо срутване в района на Langtang Lirung. Последващото наблюдение показва продължително повишена свлачищна активност на голяма надморска височина. Според WWA земетресението може да е отслабило скалния масив в дългосрочен план, но конкретният му принос за срутването през 2026 г. все още не може да бъде потвърден.
USGS потвърждава, че същата планина е била източник на голяма лавина през 2015 г., при която милиони кубични метри лед и отломки са паднали от около 5000 м височина и са причинили повече от 200 жертви.
Има вече актуализация спрямо данните от 14 септември, които цитира първоначалният материал.
Към 16 септември непалските власти съобщават пред Ройтерс за най-малко 1399 потвърдени загинали и около 5200 души в неизвестност, включително 636 чуждестранни граждани. От 1206 тела, от които са взети ДНК проби, досега само 105 са идентифицирани и предадени на семействата.
Това обяснява защо числото на изчезналите остава толкова високо: огромна част от намерените тела все още не са идентифицирани, а издирването е изключително трудно заради планинския релеф, огромните количества наноси и ограниченото въздушно пространство.
Изследването не доказва, че без човешкото затопляне срутването на 26 август нямаше да се случи. Самият WWA изрично посочва, че не е извършен анализ, който да установи дали конкретната лавина би отсъствала в свят без човешко изменение на климата.
Научната интерпретация е по-нюансирана: геологията е определила къде е било възможно срутването, земетресението от 2015 г. може да е отслабило масива, а продължителното затопляне, отстъпването на ледника, деградацията на вечната замръзналост и увеличаването на течната вода вероятно са действали като допълнителни фактори, намаляващи стабилността на склона.
Отделно научен анализ в Natural Hazards, публикуван на 12 септември, описва бедствието като трансгранична каскада, започнала от голямо смесено скално-ледено срутване и развила се в последователност от наводнения и наносни потоци.