07:03 13 септември 2026
Шведите гласуват днес на парламентарни избори, които могат да доведат до смяна на правителството и да определят дали крайнодесните „Шведски демократи“ за първи път ще получат официално място във властта. Вотът за 349-местния Риксдаг се провежда едновременно с изборите за общински и регионални съвети.
Изборните секции са отворени от 8:00 до 20:00 часа местно време. След затварянето им започва предварителното преброяване, а първите предварителни данни за парламентарния вот се очакват още тази вечер. Шведската избирателна администрация посочва, че първото предварително разпределение на мандатите обичайно се публикува около 21:00–22:30 часа в изборната нощ, в зависимост от постъпването на протоколите. Окончателното преброяване ще започне на 14 септември и окончателният резултат се очаква около седмица след изборния ден.
За парламентарните избори са регистрирани 8 046 725 избиратели, от които 483 182 са гласоподаватели за първи път. Общо за някой от трите вида избори – парламентарни, регионални или общински – право на глас имат 8 628 119 души.
Вотът е пропорционален. В Риксдага има 349 места, като за парламентарно представителство партията по общото правило трябва да получи най-малко 4% от националния вот. Съществува и изключение за партия, получила поне 12% в отделен избирателен район.
Основната интрига е между център-лявата опозиция, начело със Социалдемократическата партия на Магдалена Андершон, и управляващия десен блок на министър-председателя Улф Кристершон.
В навечерието на изборите социологическите проучвания даваха преднина на център-лявата опозиция, но разликата се сви значително през последните седмици. Проучване на Novus за канала TV4, проведено в края на август, постави четирите център-леви партии на 50,3% срещу 47,7% за управляващите партии – разлика в рамките на статистическата грешка.
Предизборната кампания се проведе при силна конкуренция по въпросите за сигурността, престъпността, миграцията, икономиката, разходите за живот, социалната държава, енергетиката и климата.
Един от най-важните въпроси е ролята на „Шведските демократи“ (SD), партията на Джими Окeсон. Тя подкрепя правителството в парламента от 2022 г., но досега не е част от кабинета.
Това може да се промени след днешния вот. Кристершон заяви, че ако десницата спечели, той възнамерява да включи „Шведските демократи“ в бъдещо правителство. Това би било историческа промяна за партия, която дълго време беше политически изолирана заради крайнодесните си корени. Ройтерс отбелязва, че SD вече е основен парламентарен партньор на Кристершон, а партията има около 19% подкрепа в последните проучвания.
Според Кристершон по-стабилно мнозинство е необходимо за борба с организираната престъпност, националната сигурност и други ключови проблеми. Опозицията предупреждава, че включването на SD във властта може да застраши либералните граждански права и поставя акцент върху социалната държава, неравенството и климатичната политика.
В център-лявото пространство са Социалдемократите (S) на Магдалена Андершон, Зелените (MP), Лявата партия (V) и Центърът (C). Социалдемократите обещават защита на социалната държава, икономически растеж, зелена трансформация и по-високи разходи за отбрана. Зелените поставят акцент върху намаляването на въглеродните емисии, възобновяемата енергия и железопътната инфраструктура. Лявата партия настоява за по-големи инвестиции в здравеопазване, образование и социални услуги, включително чрез по-високи данъци за заможните. Центърът набляга на работните места, климата и публичните услуги, особено в селските райони.
Отдясно са Умерената партия (M) на Кристершон, „Шведските демократи“ (SD), Християндемократите (KD) и Либералите (L). Умерените залагат на по-твърда политика срещу престъпността и по-ниски данъци. SD поставят в центъра шведската идентичност, езика и традициите и искат допълнително ограничаване на имиграцията. Християндемократите акцентират върху семейството и социалната политика, а Либералите – върху икономиката и образованието.
Изходът от изборите може да доведе до различни сценарии.
При убедителна победа на четирите десни партии формирането на правителство би било сравнително по-лесно, тъй като те вече са декларирали готовност да работят заедно, а Кристершон иска да включи SD в кабинета.
При победа на център-лявата опозиция обаче преговорите вероятно ще бъдат значително по-сложни. Андершон може да се изправи пред необходимостта да договори правителство с част или с всички партньори от опозицията. Между някои от тези партии вече има разногласия за бъдещата коалиционна формула, което отваря възможност и за правителство на малцинството.
Днешните избори не са само състезание за 349 места в парламента. Те могат да покажат дали Швеция ще продължи курса на по-строга миграционна и наказателна политика, започнал през последните години, или ще върне на власт социалдемократите, които обещават по-силна социална държава и различен подход към климата и неравенството.
Особено важен ще бъде резултатът на „Шведските демократи“. В случай че десницата запази властта и изпълни заявката си за участие на SD в правителството, партията би преминала окончателно от ролята на парламентарен подкрепящ партньор към официална част от изпълнителната власт – прецедент, който би имал отражение далеч извън Швеция.
Към ранните часове на 13 септември все още няма изборен резултат – гласуването предстои да започне, а първите официални предварителни данни ще се появят след затварянето на секциите в 20:00 часа местно време.