15:33 8 септември 2026
Българските ученици на около 15-годишна възраст продължават да изостават от средните резултати за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по математика, четене и природни науки. Това показват публикуваните във вторник резултати от международното изследване PISA 2025, което се проведе от ОИСР.
Над 760 000 ученици са се явили на оценката през 2025 г., представляващи около 33 милиона 15-годишни в училищата на 91-те участващи държави и икономики.
В България 6 830 ученици от 211 училища са завършили оценяването, представляващи около 58 200 15-годишни ученици (приблизително 88% от общия брой 15-годишни). Допълнителна извадка от ученици от същите училища е завършила оценяването по английски като чужд език.
Българският резултат е по-нисък спрямо PISA 2022 по математика и четене, докато по природни науки остава приблизително на същото равнище. Спрямо 2015 г. обаче спадът е отчетен и в трите области.
По математика едва 43% от българските ученици достигат поне ниво 2 на владеене на материала при 65% средно за ОИСР. Това е минималното равнище, при което ученикът може самостоятелно да разбере как проста реална ситуация може да бъде представена математически – например да сравни разстояния по два маршрута или да преобразува цена в друга валута. Около 3% от българските ученици са постигнали най-високите резултати – по нива 5 и 6, спрямо 8% средно за ОИСР.
Още по-сериозна е картината при четенето. Само 42% от 15-годишните в България достигат ниво 2 или по-високо, при 69% средно за ОИСР. Едва 1% са на най-високите нива 5 или 6, докато средният дял за ОИСР е 6%. Учениците, достигнали тези високи равнища, могат да разбират дълги и сложни текстове, да работят с абстрактни идеи и да разграничават факти от мнение по косвени признаци в текста.
И по природни науки България остава далеч от средното за ОИСР. 53% от българските ученици достигат поне ниво 2, докато средната стойност за ОИСР е 74%. Около 2% от учениците в България са на ниво 5 или 6, при 7% средно за ОИСР. Това означава, че значителна част от българските ученици изпитват затруднения не само при възпроизвеждането на знания, но и при използването им за анализ на реални ситуации, интерпретация на данни и оценка на заключения.
В PISA 2025 освен традиционните области е оценявано и умението за решаване на проблеми в дигитална среда, като и там средният резултат на България е под средния за ОИСР.
Отчитано е сериозно увеличение на дела на учениците, които не достигат базовото ниво 2. В сравнение с 2015 г. делът им е нараснал с 15 процентни пункта по математика, със 17 процентни пункта по четене и с 10 процентни пункта по природни науки. Между 2022 и 2025 г. разликата между най-силните и най-слабите ученици не се е променила съществено по математика и четене, но се е разширила по природни науки.
Изследването показва и значителни различия според социално-икономическия статус на семействата. В България учениците от най-облагодетелстваните социално-икономически групи постигат средно със 101 точки повече по природни науки от учениците от най-необлагодетелстваната четвърт. Средната разлика за страните от ОИСР е 85 точки. Социално-икономическият статус обяснява 14% от различията в резултатите по природни науки в България при 12% средно за ОИСР.
В същото време 12% от учениците в най-неблагоприятно положение в България попадат в горната четвърт по резултати по природни науки в рамките на страната си. ОИСР определя тази група като академично устойчиви ученици.
PISA 2025 разглежда не само учебните резултати, но и отношението на учениците към ученето. В България 60% от учениците казват, че са любопитни към много различни неща, при 73% средно за ОИСР. Половината посочват, че полагат допълнителни усилия, когато задачата стане трудна, при 60% средно за ОИСР.
Между 2022 и 2025 г. делът на любопитните ученици в България намалява с 11,5 процентни пункта, а делът на тези, които полагат допълнителни усилия при трудност, спада с 11,3 пункта. 27% от учениците определят училището като загуба на време, докато средната стойност за ОИСР е 24%.
Само 56% от българските ученици демонстрират т.нар. „нагласа за развитие“ – убеждението, че интелектът може да се развива чрез труд, усилия и обратна връзка. Средната стойност за ОИСР е 69%.
Българските ученици прекарват средно 1,6 часа дневно в училище, използвайки дигитални устройства за учебни дейности – близо до средните 1,7 часа за ОИСР. В същото време те съобщават за средно 2,2 часа дневно използване на устройства за развлечения в училище, което е два пъти повече от средната стойност за ОИСР от 1,1 часа.
42% от българските ученици посочват, че техни съученици често се разсейват от дигитални устройства по време на повечето или всички часове по природни науки. Средната стойност за ОИСР е 28%. Учениците, които съобщават за такава дигитална разсеяност, постигат средно с 12 точки по-нисък резултат по природни науки в България.
Паралелно с това изкуственият интелект вече е широко използван от учениците. 41% от българските 15-годишни заявяват, че използват чатботове с изкуствен интелект, за да им помагат в ученето поне веднъж седмично, при 46% средно за ОИСР. Около 30% използват AI за предварително проучване на нова тема, 29% за обобщаване на прочетен текст, а 30% – за подготовка на текстови задания. Само 14% посочват, че никога или почти никога не използват AI чатботове за разглежданите в PISA учебни дейности.
През 2025 г. 39% от българските ученици са били в училища, в които използването на мобилни телефони на територията на училището не е разрешено. През 2022 г. делът е бил 25%. Средната стойност за ОИСР през 2025 г. е 49%.
ОИСР отчита, че сред страните от организацията учениците в училища със забрана за мобилни телефони са средно с около 13% по-малко склонни да съобщават за дигитална разсеяност.
Дисциплината в часовете по природни науки остава сериозно предизвикателство. 34% от българските ученици казват, че не могат да работят добре в повечето или всички часове, при 19% средно за ОИСР. 41% посочват, че шумът и безпорядъкът нарушават повечето или всички часове, а 47% казват, че съучениците им не слушат учителя. Средните стойности за ОИСР са съответно 31% и 29%.
24% от българските ученици съобщават, че са били жертва на поне една форма на тормоз няколко пъти месечно или по-често. Средната стойност за ОИСР е 20%. При кибертормоза 7% от българските ученици казват, че за тях е публикувана онлайн информация, която ги е разстроила, без тяхното съгласие, поне няколко пъти месечно. При тези ученици средният резултат по природни науки е с 39 точки по-нисък.
Един от най-сериозните сигнали в новите данни е свързан с отсъствията. Около 48% от българските ученици са заявили, че са пропуснали поне един учебен ден през двете седмици преди теста PISA. Средната стойност за ОИСР е 22%.
42% са пропуснали поне един учебен час при 24% средно за ОИСР. За сравнение, през 2022 г. в България съответните дялове са били 12% за пропуснат ден и 28% за пропуснат час. 49% са съобщили, че са закъснявали за училище, близо до средните 50% за ОИСР.
Намалява и отчетената от учениците семейна подкрепа. През 2025 г. 60% от българските ученици казват, че родителите или настойниците им поне веднъж седмично питат как е минал денят им в училище, а 47% разговарят поне веднъж седмично за проблеми, които могат да имат в училище. През 2022 г. тези дялове са били съответно 68% и 57%.
PISA 2025 поставя акцент върху природните науки, а математиката и четенето са допълнителни основни области. За първи път в този цикъл е включена и оценка на уменията за решаване на проблеми в дигиталния свят. България е участвала и в допълнителното изследване на комуникативните умения по английски език, чиито резултати ще бъдат публикувани през 2027 г.