08:43 3 септември 2026 снимка: BulNews
Единственият археологически резерват в Северозападна България – „Августе“ при врачанското село Хърлец, се руши. Оставен е без поддръжка и на набезите на иманярите. Това сигнализира археологът д-р Владислав Живков и поясни, че през пролетта са се срутили част от крепостната стена и някои от късноантичните сгради в обекта. Археологът коментира също, че обявяването на „Августе“ за резерват е било във връзка с това, че е един от най-добре запазените археологически обекти.
„Това е много голям обект по площ, укрепената му площ е около 375 на 270 метра, тоест говорим за около 10 хектара или 100 декара укрепление. За съпоставка, да кажем, крепостта на Монтана е малко над 8 декара, тоест това е 12–13 пъти по-голямо от Монтана, а „Алмус“ е около 4 хектара, тоест „Августе“ е над два пъти и половина по-голямо. И този резерват, тъй като е бил един от най-добре запазените археологически обекти в днешна Северозападна България, присъства, дори това е любопитен факт, на една карта от 1904 година, която е изготвена от Матей Стойков, който е командвал Дунавската флота преди Балканските войни. Картата е с военна цел изготвена, но на нея много ясно е означено укреплението и неговият контур.
Обектът вече е без никаква поддръжка, тоест говорим не толкова за разкопки, то инцидентни разкопки са правени, но без поддръжка като консервация, реставрация, укрепване на разкритата архитектура, включително много архитектура, която е разкрита при иманярски дейности, а не при археологически проучвания, може би точно около 40 години — някъде след 1990 година там не са извършвани никакви дейности… Говорим, че се разрушават не само автентичните градежи, разрушава се и реставрираната част, тъй като при проучванията през 80-те години той стига до етап, при който започва неговата социализация — възстановена е част от северната крепостна стена, сложен е един каменен надпис, който казва за това място тук какво е, защо е… Та дори реставрираните части се разрушават, разрушават се и автентичните градежи.“
Макар че Министерството на културата е многократно информирано за проблемите, досега не са предприети мерки за прекратяване на иманярските набези и опазване на обекта.
„Преди 10 години, със сигурност има комисия с конкретни решения за подкопаните стени, които се срутиха — съобщено им е през миналата година, съобщено е и за срутването през тази година. За жалост, това, което изглежда е, че тези сигнали и комисии остават само на хартия и паметникът става все по-застрашен.“
„Августе“ не е изключение. Иманярската дейност в областите Враца, Монтана и Видин продължава, каза още археологът и даде пример с „Дортикум“ край село Връв, Видинско.
„Още преди 20 години там са преобърнати около 300 декара площ и до момента, поне до тази пролет, когато за последно съм минавал там, продължава да се копане. Копае се на 20-30 метра от пътя за Балей, Брегово, това е пътят към река Тимок. Връв е последното село, Тимок е границата със Сърбия, това е шенгенска граница, европейска граница…“