15:10 2 септември 2026
На 28 май 1987 г. 19-годишен западногерманец се противопостави на законите на вероятностите, както и на съветската противовъздушна отбрана, като кацна с едномоторен самолет на ръба на Червения площад – политическото сърце на Съветския съюз. „Вашингтон пост“ отбелязва, че рядкото пътуване учудваше дори западните експерти по отбрана и зарадваше мнозина московчани.
Матиас Руст, който любител на авиацията и бивш стажант банков чиновник от Хамбург, се приближи до Червения площад от юг около 19:00 ч., като се носеше точно над земята.

Снимка: Wikimedia
Той направи кръг с малкия си бял самолет „Чесна“ много ниско над района, съседен на Кремъл, три пъти прелетя над мавзолея на Ленин на един замах и почти събори шпил на масивния универсален магазин ГУМ на друг, според свидетели.
Руст пътува до Москва с политическа и идеалистична цел, поне според собствените му обяснения – не само за туризъм, пари или шпионска мисия.
Вестниците нарекли пилота „новият Червен барон“ и „Дон Кихот на небето“. Каскадният номер се превърнал в един от най-обсъжданите авиационни подвизи в историята. Но политиката, а не славата, мотивирала Руст.
През октомври 1986 г. в исландската столица Рейкявик се провежда срещата между съветския лидер Михаил Горбачов и американския президент Роналд Рейгън. Разговорите за ограничаване на ядрените оръжия завършват без споразумение. 18-годишният тогава Руст е силно разочарован и започва да вярва, че трябва по някакъв начин да помогне за сближаването между Изтока и Запада.
Самият Руст по-късно обяснява идеята си като опит да създаде „въображаем мост“ между Изтока и Запада. Според него, ако един обикновен западногермански младеж успее да прелети необезпокояван до Москва, това би било символично доказателство, че отношенията между двете страни могат да се променят.
Той искал и да се срещне лично с Горбачов, за да му предаде своите идеи за световния мир. На процеса през септември 1987 г. казва, че се е надявал да стигне до съветския лидер и да разговаря с него, пише списание „Смитсониън“.
Интересното е, че Руст не е бил член на западногерманското мирно движение и не е участвал в демонстрации. На въпроса защо не е отправил посланието си към собственото си правителство, той отговаря пред съда: „Търсех източника на мира, а източникът на мира не е в Бон, а в Москва.“
Тук е най-любопитната част. Руст смятал, че самият полет през Желязната завеса е част от посланието. Той искал да покаже, че може да премине от Запада към Москва с малка цивилна машина, без да бъде свален.
По-късно казва, че именно самолетът бил „ключът“ към неговата идея за мирен мост. Той дори подготвил 20-страничен манифест, който възнамерявал да предаде на Горбачов.
Има обаче важна уговорка – съветските власти първоначално не приемат тази версия за чиста монета. След инцидента официалната преса започва да поставя под съмнение дали 19-годишният пилот наистина е действал сам и дали полетът не е бил западна провокация.
На 2 септември Първоинстанционният съд към Върховния съд на СССР започва да разглежда дело, което „дълбоко е уронило честта“ на съветската армия, според собствения му вестник „Червена звезда“.
Родителите на младия пилот, които живеят близо до Хамбург, Западна Германия, са пристигнали в Москва, за да присъстват на процеса, под стриктния „придружител“ на представители на западногерманското списание „Щерн“, което е закупило ексклузивните права върху историята на семейство Руст, пише френският вестник „Льо Монд“, позовавайки се на информация от западните телеграфни агенции АФП и Ройтер.
Подсъдимият е представляван от назначен от съда съветски адвокат и е подпомаган от съветски преводач. В момента нищо не ни позволява да предвидим изхода от процеса.
Съветската преса поддържа висока степен на дискретност по темата през последните дни, въпреки силния интерес, проявен от московчани към „аферата със самолет на Червения площад“. Формулировката на обвиненията подсказва, че следователите окончателно са изключили теорията за международен заговор или шпионаж, а някои дипломати прогнозират присъда от няколко години затвор.
На първото заседание на 2 септември младият мъж се призна за виновен.
Когато председателят на съда Роберт Тихомиров го попита с много бащински тон кога е замислил плана си, Матиас Руст отговори: „От март или април, но мисля за това отдавна, особено откакто г-н Горбачов дойде на власт.“ „Там, където живея, не познавам нито един човек, който да иска война“, добави той, визирайки големите мирни демонстрации в Западна Германия през предишните години.
В един момент съдията го смъмри, като му каза, че има много други начини да се работи за мир, ако това наистина е неговата цел. „Обмислих тези възможности“, отговори Руст, „но си помислих, че те няма да резонират достатъчно.“
Руст заявил, че първо е отишъл в Рейкявик, Исландия, с надеждата да намери мястото на срещата на върха на суперсилите през 1986 г. След като не успял да го намери, решил да отиде в Москва.
Той е осъден на четири години в трудов лагер с общ режим за хулиганство – за неспазване на законите за авиацията и за нарушаване на съветската граница.
Руст никога не е преместен в трудов лагер, а вместо това излежава присъдата си във временния център за задържане с висока степен на сигурност „Лефортово“ в Москва.
Два месеца по-късно Рейгън и Горбачов се съгласяват да подпишат договор за премахване на ядрените оръжия със среден обсег в Европа, а Върховният съвет на СССР нарежда Руст да бъде освободен през август 1988 г. като жест на добра воля към Запада.
Следващата година „желязната завеса“ започва да рухва.
