17:23 19 август 2026
Лятото е най-натовареният сезон по българските пътища.
През последните години транспортната инфраструктура в Югозападна България е подложена на значителен натиск през летния сезон, обусловен от мащабно пренасочване на туристически потоци от Централна и Източна Европа към Северна Гърция. Голяма част от пътуващите е от Румъния, като се забелязват и не малко пътуващи от Молдова, Сърбия и Украйна.
Експоненциалното нарастване на румънския транзит, надхвърлящ повече от два милиона посетители и транзитно преминаващи граждани годишно, се дължи на комбинация от икономически и географски фактори.
Високите цени по румънското Черноморие, където пакетите в курорти като Мамая, Констанца и Делтата на Дунав достигат значителни нива, карат румънските туристи да насочват ваканционния си бюджет към гръцкото крайбрежие.
През последните години в румънския черноморски курорт Мамая е отчетен спад в на броя на почиващите, а факторите са няколко – от войната в Украйна до икономическите проблеми.
Една от основните причини обаче е решението на Букурещ да намали стойността на популярната схема за ваучери за почивка с 50 процента. Тези ваучери могат да бъдат използвани за плащане на хотелско настаняване, храна и напитки, както и за развлекателни събития в участващите заведения в Румъния, и целят да засилят местния туризъм, както и да привлекат чуждестранни туристи. Това обаче не е достатъчно, за да задоволят мнозина от румънските граждани и те продължават да предпочитат чуждестранни дестинации с по-изгоден бюджет.
Близостта на гръцките курорти, съчетана с преминаването през „Дунав мост“ при Русе и Видин, прави основната пътна артерия от София през Кресненското дефиле до Кулата най-бърз и удобен сухопътен маршрут към Солун, Халкидики и Кавала.
Този интензивен чуждестранен поток се наслагва върху вътрешния трафик от български граждани, пътуващи за уикенда или ваканционния сезон, както и върху ежедневния тежкотоварен транзит. Това довежда до забавено преминаване, както и до дълги опашки от автомобили в района на Кресненското дефиле, което се превръща в сериозно изпитание на нерви и време за преминаващите през пролома между Симитли и Кресна.
В пиковите часове на летните уикенди камерите на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) отчитат преминаването на повече от 2 000 автомобила на час в посока Гърция, а средноденонощната интензивност надхвърля между 11 000 и 12 000 превозни средства.
През летните месеци интензивността на трафика през тесния пътен участък увеличава риска от тежки инциденти. Един от тези примерни случаи е произшествието от 26 юни, когато строителен валяк пада от платформа за превоз на автомобили между Кривия тунел и Кресна. Последвалият сблъсък с движещ се отзад лек автомобил води до пълно блокиране на дефилето. За броени минути опашката от чакащи превозни средства достига 40 километра, простирайки се от Кресна почти до тунел „Железница“.
Подобни каскадни затваряния се наблюдават и при инциденти с тежкотоварни камиони. При такива ситуации „Пътна полиция“ пренасочва целия поток по алтернативни маршрути през прохода Предел (път II-19) към Банско и Гоце Делчев и оттам през Папаз чаир (път III-198) към Кулата. Това пренасочва хиляди автомобили по тесни планински пътища, които не са проектирани да поемат подобно натоварване.
Дългогодишната черна статистика на Кресненското дефиле претърпя обрат през юли 2022 г., когато АПИ монтира гъвкави разделителни колчета (делинеатори) по оста на пътя в 16-километровия участък, комбинирани с ограничение на скоростта до 50 км/ч. Инженерното решение за физическо разделяне на насрещните платна премахва възможността за рисково изпреварване, което исторически е причина за около 70% от тежките катастрофи в дефилето.
Разделяненето на платната с колчета в Кресненското дефиле се оказа златната формула за безопасност, като от 2021 г. насам няма нито един загинал при катастрофи в участъка.
Натовареният трафик, особено през летните месеци, а и в дните преди и след големите празници, предизвика обществено недоволство.
По-рано през лятото на главния път E-79 в района на Кресна бяха поставени т.нар. гъвкави ограничители.
Временната организация на движението по международния път в района на кръстовището в центъра на града създаде сериозни неудобства и напрежения сред местното население, тъй като забраняваше левия завой на автомобилите, които влизат и излизат от Кресна през Е-79.
Жителите не приеха новата лятна организация на движението, която нарушава правата им, както и нормалния достъп до обществени сгради и общинските социални и здравни институции.
Отсъствието на завършена автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле причинява загуби за икономиката, оскъпяване на транспорта и нарушаване на графиците за доставка.
Припомняме, че през февруари 2025 г. тогавашното правителство одобри пътна карта за завършване на автомагистрала „Струма“, определяща конкретни действия, отговорни институции и срокове, като се гарантира спазването на правни, технически и екологични аспекти, съобщиха от правителствената пресслужба.
Пътната карта предвижда процедура за възлагане на обществена поръчка за идеен проект за участъка Симитли – Кресна извън Кресненското дефиле през февруари 2025 г., с очакван договор до юни 2025 г. и изпълнение за минимум половин година.
До декември 2027 г. се планира изготвянето на инвестиционен проект (Технически проект и ПУП-ПП), а завършването на строителството е предвидено за юни 2031 г.
Въпреки това, в момента Агенция „Пътна инфраструктура“ работи по няколко проекта за решаване на проблема. Изграждането на обходния път на Кресна е изпълнено на около 50%. Освен това, АПИ стартира обществена поръчка за проектиране и строителство на 2,7-километров участък край Симитли, който предвижда нов пътен възел и удвояване на платното. Също така е избран изпълнител за идеен проект за направлението Симитли – Кресна.
Междувременно трафикът е засегнат и от външни фактори като новия Кодекс за движение по пътищата в Гърция и протестите на гръцки фермери, които водят до забавяния и опашки на границата.
Гръцкият туристически сектор отчеге рекордни стойности на сухопътния туризъм, като по последни данни за периода януари – ноември 2024 г. в Северна Гърция са регистрирани 11,4 милиона туристи, пристигнали с моторни превозни средства, което е ръст от 15% спрямо предходната година. Над 5,1 милиона от тези пътници са преминали през българо-гръцката граница, превръщайки пътния коридор през България в основна транзитна артерия на Балканския полуостров.