15:19 19 август 2026
Сега, през 2026 г., десният популист Румен Радев вече не е президент, а министър-председател – по-влиятелната от двете позиции – след като неговата партия „Прогресивна България“ си осигури огромно мнозинство на изборите през април. Докато мнозина в Европа си въздъхнаха с облекчение през този месец поради залеза на Виктор Орбан в Унгария, други се чудеха дали Радев няма да се превърне в следващия главен смутител на ЕС, отбелязва британският вестник „Гардиън“ в кореспонденция на Идън Маклахлан от София.
Първите му месеци, според анализатори, сочат към по-трансакционна външна политика със САЩ и Европа, както и към някои първоначални ходове, които биха могли да се разглеждат като ползотворни за Русия.
През май България спря военната си подкрепа за Киев, като Радев заяви, че според него украинската кауза е „обречена“. Когато 36 държави се присъединиха към специален трибунал за преследване на Русия заради нахлуването ѝ в Украйна, България не го направи.
По време на посещението си в Париж за Националния празник на Франция (14 юли), Радев изтегли България от „коалицията на желаещите“, заявявайки, че страната му няма капацитет да помага на Украйна и че военната подкрепа само ще удължи войната.
Броени дни по-късно България се съгласи да приеме до осем американски самолета-презареждачи във въздуха в авиобаза „Безмер“, за да подкрепи операциите на САЩ в Близкия изток.
„Той вече е неудобен лидер за Европа, тъй като действията му изненадват европейците с факта, че България в продължение на много години, въпреки вътрешните си предизвикателства, поддържаше своя проевропейски курс“, коментира Мария Симеонова, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.
Симеонова посочи, че макар Радев да запазва ангажираността на България към ЕС и НАТО, той отдалечава страната от зараждащата се европейска архитектура за сигурност, като същевременно се надява да продължи да се възползва от гаранциите за сигурност на САЩ.
„Явно липсва каквато и да е идеологическа последователност в начина, по който той провежда външната си политика през тези първи месеци“, каза тя. „И това става все по-видимо сега.“
Междувременно премиерът, който никога преди това не е изразявал силни възгледи за вярата си, религията или църквата, изведнъж откри афинитет към православното християнство.
През юни „Прогресивна България“ подкрепи „Похода за семейството“ – християнско и патриотично събитие в подкрепа на традиционните семейни ценности, организирано в пряка опозиция на „София Прайд“, който се проведе в същия ден.
Радев също така заплаши да наложи вето върху 21-вия пакет от санкции на ЕС срещу Русия заради войната ѝ в Украйна, който включваше мерки срещу главата на Руската православна църква, патриарх Кирил.
„Не се интересувам от руския патриарх като личност“, заяви Радев пред журналисти. „Интересува ме фактът, че той е глава на Руската православна църква, която е източноправославна, точно както и нашата църква. Загрижен съм за милионите хора, които принадлежат към тази църква.“
Източник, близък до Българската православна църква, говорещ при условие за анонимност, заяви, че неотдавнашното сближаване на Радев с църквата е чисто политическо.
„Той няма нищо общо с църквата и религията. Това е 100% политика“, каза той. „Мисля, че това беше просто жест към Москва. То няма практическа полза нито за България, нито за Радев.“
Димитър Керанов, гостуващ стипендиант в Германския фонд „Маршал“ на САЩ, каза, че Радев „седи на два стола“ с проевропейски и проруски изявления в опит да успокои разнородния си електорат. Той обаче смята, че тази тактика няма да надделее.
„Има една фраза на български: ‘Който седи на два стола, пада на земята’“, каза Керанов. „Моето мнение е, че ако той продължи така, рано или късно това ще се обърне срещу него.“
Владислав Бонев, 19-годишен студент по IT в Софийския университет, заяви, че е разочарован от правителството и че проруската реторика не показва България в добра светлина пред останалите европейски лидери. Въпреки това той каза, че не е твърде притеснен от възможността Радев да изведе България от ЕС и НАТО.
„Не мисля, че има от какво да се притесняваме, защото той няма толкова власт, че да ни извади от ЕС“, каза той. „Но това, което би било добре, е ЕС да го държи под контрол.“
Все още е твърде рано да се каже дали Радев се очертава като новия Орбан. Симеонова заяви, че според нея Радев, който не вижда ЕС като клуб за солидарност, няма да бъде толкова разрушителен или да блокира ключови решения на ЕС. Но някои от действията му могат да имат пагубни последици за страната и да попречат на нейното развитие.
„Разликата с Орбан е, че действията на Орбан имаха последствия за ЕС и Унгария, докато действията на Радев ще имат последствия само за България, маргинализирайки страната и изолирайки бизнеса от каквито и да е възможности“, каза тя.
Керанов каза, че на Радев му липсва инфраструктурата, за да бъде толкова разрушителен, колкото Орбан. Той обаче смята, че Радев все пак може да се превърне в по-неудобен лидер за Европа.
„Ако му се даде достатъчно време, както бе дадено на Орбан като министър-председател, бихме могли да очакваме той да консолидира властта си все повече и повече, блокирайки някои реформи, които всъщност не са в негов интерес, или дори да превърне тази проруска реторика в още по-проруска политика на практика“, каза той.
„Трябва да сме наясно, че в момента той също просто опитва почвата.“
Въпреки това някои смятат, че Радев ще се сблъска със сериозни проблеми през есента, след като българите се върнат от почивките си.
Новоодобреният бюджет, замразяващ минималната месечна заплата на €620.20, предвиждащ 5.7% дефицит спрямо БВП и упълномощаващ до €10.1 млрд. нов държавен заем, значително разклати част от електората. Миналия декември предложеният държавен бюджет за 2026 г. предизвика масови протести, довели до оставката на тогавашния премиер Росен Желязков и неговия кабинет.
Цветелина Марева, на 27 г., която управлява детски център в София, сподели, че е разочарована от проруската позиция на Радев и би искала той да се фокусира върху предизборните си обещания.
„Виждаме сега, че той ни излъга“, каза тя. „Така че вероятно ще отидем на протест след лятото. Вече говорим за това в социалните мрежи. През септември съм сигурна, че ще има много протести.“