07:30 17 август 2026 снимки: Wikimedia
На 30 август 1876 г. във вестник „Рапел“ е публикувана статия на френския писател Виктор Юго със заглавие „За Сърбия“, в която осъжда жестокостите на Априлското въстание, което е едно от най-обнадеждаващите, но и най-кървавите събития в българската история.
„Става необходимо да се привлече вниманието на европейските правителства върху един факт, толкова малък, както изглежда, че правителствата сякаш изобщо не го забелязват. Този факт е следният: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели този факт? Един свидетел — целият свят. Виждат ли го правителствата? Не.
Народите имат над себе си нещо, което е над правителствата. В определени моменти това противоречие избухва: цивилизацията е в народите, варварството е в управляващите. Нарочно ли е това варварство? Не, то е просто професионално. Това, което човечеството знае, правителствата го игнорират. Това се дължи на факта, че правителствата не виждат нищо освен през своята късогледство — държавния интерес; човечеството гледа с друг орган — съвестта.
Ще изненадаме европейските правителства, като им научим нещо: че престъпленията са престъпления; че на едно правителство не му е позволено повече, отколкото на един отделен човек, да бъде убиец; че Европа е солидарна; че всичко, което се прави в Европа, се прави от Европа; че ако съществува правителство като див звяр, то трябва да бъде третирано като звяр; че в този час, съвсем близо до нас, пред очите ни, се избиват, опожаряват, плячкосват, изтребват, коли се бащи и майки; продават се малки момичета и момчета; а децата, твърде малки за продажба, се разсичат на две с един удар на сабя; изгарят се семейства в къщите им; че такъв град, Балак [Батак] например, е снижен за няколко часа от девет хиляди жители на хиляда и триста; че гробищата са препълнени с повече трупове, отколкото могат да бъдат погребани, така че на живите, които са им изпратили клането, мъртвите връщат чума, което е справедливо; научаваме европейските правителства, че се разрязват бременни жени, за да се извадят децата от утробите им; че по обществените площади има камари от скелети на жени със следи от разпорване; че кучетата гризат по улиците черепите на изнасилени девойки; че всичко това е ужасно; че би бил достатъчен един жест на европейските правителства, за да се спре това, и че диваците, които вършат тези злодейства, са страшни, но цивилизованите, които ги оставят да ги вършат, са отвратителни“, написа Виктор Юго.

Манифестът на Виктор Юго, който по това време беше на 74-годишна възраст, сблъсква абстрактната геополитика с пряката морална отговорност. Чрез умишлено шокиращ натурализъм и сурова антитеза авторът разобличава пасивността на Великите сили.
Други журналисти, които разкриват пред света трагедията в Батак са Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлър.
Докладите на двамата американци предизвикват изключително остра реакция и възмущение в британското общество, като се организират митинги, събират се средства в помощ на българския народ.
