10:58 14 август 2026
Родителите често използват утешителни думи, които всъщност могат да навредят повече, отколкото да помогнат, и да засилят детската тревожност.
Психологът Джейми Блох обяснява, че лека промяна в комуникацията може да промени възприятието на детето.
Някои наглед успокояващи фрази могат да имат обратен ефект, когато родителите се опитват бързо да успокоят притеснени или уплашени деца.
Въпреки че подобни думи най-често са добронамерени, чрез тях на детето може да се изпрати посланието, че не би трябвало да изпитва това, което чувства. Вместо да омаловажават страха или безпокойството, Блох съветва родителите да признаят чувствата на детето и да му покажат, че са до него.
Блох обяснява, че не е необходимо всеки път да се намират перфектните думи. По-важно е да се назове и приеме чувството, вместо да се прави опит детето да бъде убедено, че няма причина за него. Психологът откроява пет фрази, които могат ненарочно да засилят тревожността у децата:
„Не се притеснявай.“
„Няма от какво да те е страх.“
„Добре си.“ (или „Нищо ти няма.“)
„Спри да се глупиш.“ (или „Престани с тези глупости.“)
„Просто се успокой.“
Вместо подобни отговори, родителите могат да дадат на детето да разбере, че разбират как се чувства и че са до него, докато страхът или безпокойството преминат. Блох подчертава, че спокойното и подкрепящо присъствие е по-важно от намирането на перфектното изречение.
„Някои от най-честите неща, които казваме на тревожните деца, са точно тези, които най-вероятно ще имат обратен ефект. Промяната само на няколко фрази — назоваването на чувството вместо неговото отхвърляне и оказването на подкрепа вместо предлагането на решение — променя това, което детският мозък всъщност чува“, заключва тя, цитирана от index.hr.