16:45 13 август 2026 снимка: Wikimedia
Днес Фидел Кастро щеше да навърши 100 години, а дългата му сянка продължава да тегне над островната държава Куба. Той остава почитан от едни, които изпитват липсата му на фона на парализиращата енергийна блокада от страна на САЩ, и обвиняван от други, които виждат в него архитекта на системата, довела до настоящата криза в Куба, отбелязва „Асошиейтед прес“.
Тази седмица Куба отбеляза паметта на Кастро със събития, сред които панаир на книгата, художествени изложби, концерти и срещи на делегати от леви организации от целия континент.
Плакати с неговия лик висят в болниците, а билбордове с негови лозунги, включително широко известния „Родината или смърт“, са разположени по улиците.
Присъствието му е толкова близко, че много кубинци го наричат просто Фидел.
Стогодишнината на Кастро идва в момент, когато Куба е подложена на все по-затягащ се натиск, започнал, когато администрацията на Доналд Тръмп наложи горивна блокада през януари, последвана от серия санкции, целящи да принудят комунистическото правителство да извърши политически и икономически промени. Мерките задълбочиха петгодишната икономическа криза, подхранвана от предишни санкции на САЩ и провалила се вътрешна финансова реформа.
За кубинците последиците са широкообхватни: продължителни спирания на тока, недостиг на гориво и лекарства, спад в промишлената и туристическата дейност, отменени полети, транспортни ограничения и намалено работно и учебно време.
Фидел Кастро управлява Куба в продължение на пет десетилетия — от 1959 г. до предаването на президентския пост на брат си през 2008 г., като организираше масови митинги и произнасяше неколкочасови речи. Той запази влиянието си до смъртта си през 2016 г.
Фидѐл Алеха̀ндро Ка̀стро Рус е роден на 13 август 1926 г. в захарните региони на Източна Куба, където баща му, испански имигрант, първоначално работи по набиране на работна ръка за американски захарни компании, а по-късно изгражда своя процъфтяваща плантация. Малко след като завършва право, Кастро започва активна политическа дейност.
През 1953 г. Кастро и още над 100 души атакуват казармата „Монкада“ в Сантяго де Куба в неуспешен опит да свалят диктатора Фулхенсио Батиста. Кастро е заловен, а по-късно освободен, след което отива в изгнание в Мексико. Той се завръща в Куба заедно със свои съратници и започва партизанска кампания, която кулминира със свалянето на Батиста през 1959 г. и идването на Кастро на власт.
Кастро поема властта и коренно променя Куба чрез аграрна реформа, мащабна кампания за грамотност и национализация на частния бизнес — политики, които вкарват правителството му в пряк сблъсък със САЩ.
В цяла Латинска Америка и в развиващите се страни Кастро се превръща в символ на антиколониалните и революционните движения. Неговата политика обаче поражда и силна опозиция — първо сред богатите кубинци, много от които избягват в Съединените щати, а по-късно и сред тези, които се противопоставят на монопола на Комунистическата партия върху политическата власт.
За мнозина от по-младите кубинци Кастро остава икона, но влиянието му над тях е по-малко осезаемо в сравнение с по-старите поколения, които са живели под негово управление.