22:35 13 август 2026 снимка: Google Earth
Предстоящото 71-во издание на едно от най-големите музикални събития в света „Евровизия“ ще се проведе в Бургас и по-конкретно в зала „Арена Бургас“ близо четири години след откриването й.
Идеята за съоръжението в крайморския град бе лансирана през 2013 г., през 2014 г. е избран изпълнител, но многократно този срок беше удължаван поради липса на финансиране, подпочвени води и пандемията от COVID-19.
Теренът, избран за проекта, е с площ от над 46 декара и се намира в жилищен комплекс „Изгрев“. До този момент локацията е функционирала като военно поделение, известно сред местната общественост като „Дивизията“.
Проектът стартира с категоричната амбиция Бургас да кандидатства за домакинство на Европейското първенство по лека атлетика в зала през 2019 г.. За да се осигури международна тежест на начинанието, през есента (на 20 октомври) на 2014 г. е направена символична първа копка. В събитието участва легендарният шесткратен световен шампион и олимпийски рекордьор на овчарски скок Сергей Бубка.
В началото стойността на проекта е 40 млн. лв. (днес по курса – 20,4 млн. евро), но заради забавяне и избор на различни изпълнители, на финала сумата нараства до 64 млн. лв. (32,7 млн. евро).
През 2016 г. Министерският съвет взема ключово решение, с което пренасочва 35 млн. лв. (близо 17,9 млн. евро) към проекта в Бургас. Тези средства първоначално са били целево заделени за реконструкцията на Зимния дворец на спорта в София, но поради възникнали административни и правни пречки, проектът в столицата е блокиран. За да не останат парите неизползвани по банковите сметки, държавата ги инвестира в „Арена Бургас“.
Така Община Бургас де факто отстъпва контрола върху 90% от обекта, а мажоритарен собственик и възложител става „Академика 2011“ ЕАД. Това е дружество със стопроцентово държавно участие, подчинено на Министерството на младежта и спорта, в чиито активи влизат едни от най-големите спортни обекти в България. Строителството се поема от консорциум „Дворана“ ДЗЗД, в който участват компаниите „Водстрой 98“ (по-късно трансформирана във „ВДХ“), „Понсстройинженеринг“ и „Билдникс“.
Управлението на „Академика 2011“ ЕАД през годините на строежа е белязано от чести кадрови сътресения, отразяващи политическата нестабилност в страната. Анализът на корпоративната история показва поне шест промени в съвета на директорите. В различни периоди дружеството е управлявано от фигури като Иван Мирински, който е свързван в медийното пространство с лидера на ДПС Делян Пеевски, Иван Терзийски, който е бивш управител на „Арена Армеец“ и собственик на клуб по киокушин карате, бившата лекоатлетка Анелия Нунева и 29-годишния счетоводител Петър Петров.
През април 2022 г., тогавашният министър на младежта и спорта Радостин Василев уволни цялото ръководство на дружеството и блокира поредния опит за инжектиране на допълнителни 15 милиона лева за „довършителни работи“. Впоследствие, при следващи кабинети, част от ръководните кадри, включително Петър Петров, са възстановени на постовете си.
„Това е много високотехнологичен строеж, чудовищно е. Искам всичко да се направи така, че на хората да им е драго“. Това каза през 2021 г. тогавашният премиер Бойко Борисов, като по онова време беше в предизборна кампания. Опонентите му коментират, че залата е била „гордостта на ГЕРБ“.
Зала „Apeнa Бypгac“ е на пет нива. Тя е единствената в страната, която отговаря на всички изисквания, позволяващи домакинството на европейско и световно първенство по лека атлетика на закрито.
Предвидено е многофункционалното спортно съоръжение да има 6500 седящи и още до 8000 правостоящи места при концерти. За сравнение – зала „Арена 8888 София“ има над 13 000 места при спортни събития и над 17 900 при концерти.
Регламентът на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) гласи, че залата, където се провежда песенния конкурс, трябва да е с климатизация и капацитет поне между 7000 и 10 000 зрители.
Залата трябваше да бъде готова още през 2018 г. и да струва 32 млн. лв. (16,3 млн. евро) без ДДС. Арената в крайна сметка отвори врати едва през май 2023 г., с 5 години закъснение от плана, и без да са готови фитнес, спа център и ресторант, заложени в първоначалния проект.
Откриването стана в присъствието на тогавашния президент на България Румен Радев, кмета на Бургас Димитър Николов и тогавашния служебен министър на спорта Весела Лечева, но със стари баскетболни кошове, взети назаем от друг спортен комплекс в града „Бойчо Брънзов“. Официалното оправдание, че кошовете са донесени „за късмет“, скоро е опровергано от суровата реалност.
В края на 2023 г., след парламентарно питане от народния представител Антоанета Цонева към тогавашния министър на младежта и спорта Димитър Илиев, е иницииран мащабен вътрешен одит на „Академика 2011“ ЕАД. Докладът, изпратен в парламента, разкри тежки пороци в усвояването на средствата.
Одитът установи, че договорът за доставка на спортно оборудване на стойност 5 млн. лв. (възложен през 2020 г. на фирмата „Арете Строй“ ЕООД за 3,8 милиона лева без ДДС) е изпълнен изцяло формално. Експертите констатираха липса на разопаковане, преглед и първоначален монтаж на съоръженията. Значителна част от оборудването остава складирана в оригиналните опаковки. Въпреки неизпълнението на условията за полеви тестове, към юни 2023 г. държавата е изплатила пълната договорена сума на изпълнителя.
Второстепенният анализ на тези факти води до категоричния извод, че техническите спецификации по обществените поръчки са били или умишлено манипулирани, или изготвени с тежка некомпетентност, което е довело до закупуването на хардуер, несъвместим с международните изисквания.
Следпусковият период на „Арена Бургас“ се характеризира с постоянен финансов дефицит. Неспособността за пълноценна спортна и търговска експлоатация, обусловена от липсата на завършени фитнес центрове, спа съоръжения и ресторант, оказва значително негативно влияние върху финансовия баланс на мажоритарния собственик.
Официалните данни на „Академика 2011“ ЕАД демонстрират устойчива тенденция на оперативни загуби: 524 хил. лв. през 2021 г., 487 хил. лв. през 2022 г., 674 хил. лв. през 2023 г. и над 543 хил. лв. само за първите девет месеца на 2024 г., с прогноза да надхвърлят 700 хил. лв. на годишна база.
Домакинството на „Евровизия 2027“ би могло да послужи като силен катализатор за окончателното възстановяване на проекта. Изискванията на Европейския съюз за радио и телевизия ще принудят държавата да финализира всички недовършени интериорни и технологични системи, да отстрани структурните дефекти по настилките и да приведе комплекса в пълна експлоатационна готовност. Генерираният икономически тласък за региона не само ще компенсира натрупаните до момента оперативни загуби, но и ще утвърди „Арена Бургас“ като стратегически актив на националната културна и събитийна инфраструктура, доказвайки, че дори компрометирани в зародиш проекти могат да постигнат дългосрочна рентабилност чрез радикална