14:41 10 август 2026 снимка: Pixabay
Западна Европа преживя най-горещите юни и юли, регистрирани някога, тъй като изменението на климата подхранва историческо лято на жеги, суша и горски пожари в региона, съобщи в понеделник Европейският орган за наблюдение на глобалното затопляне, цитиран от France24.
Европа е най-бързо затоплящият се континент в света и първите два месеца на лятото бяха белязани от последователни горещи вълни, парещи температури и условия на абсолютна суша.
Службата за изменение на климата „Коперник“ съобщи, че комбинираната средна температура в Западна Европа за юни-юли е била 21,62°C, което е подобрило рекорда за същия период от 2022 г.
Това отразява „изключителната устойчивост на топлината“ досега това лято, отбелязаха от „Коперник“.
Нивата на почвена влажност са били „значително по-ниски“, отколкото през юли 2022 г., когато последната тежка суша обхвана Западна Европа, добавиха от „Коперник“.
Това е ясен пример за това как изменението на климата засилва екстремните горещини, като жегата и сушата все повече се подсилват взаимно“, каза Саманта Бърджис от Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози, който управлява програмата „Коперник“.
Много сухи условия бяха наблюдавани през юли в западноевропейските и централноевропейските страни, включително Франция, Испания, Австрия и Унгария, но също и в Обединеното кралство, Ирландия и части от Исландия.
Речните дебити бяха необичайно ниски, като Сена, Рейн и Дунав бяха особено засегнати. Транспортът, напояването и производството на енергия бяха засегнати в няколко европейски страни.
Тези горещи и сухи условия са били идеални и за пожари, а учените казват, че честотата на екстремно пожароопасните времена в Европа се увеличава с изменението на климата.
Франция и Испания се бориха с най-лошите си пожари в историята това лято, докато други държави в Европа, както и северозападната част на САЩ и Канада също преживяха сериозни пожари.
Коперник също така заяви, че световните океани са достигнали рекордно високи температури за втори пореден месец през юли, причинени от морските горещи вълни около Европа и мощното Ел Ниньо, което се оформя в Тихия океан.
Средните глобални температури на морската повърхност през юли бяха 20,96°C, което е по-високо от предишния рекорд от 2023 г.
Директорът на програмата „Коперник“ Карло Буонтемпо заяви, че части от Средиземно море и Атлантическия океан са необичайно топли, но развиващият се Ел Ниньо „вероятно е движещата сила“ зад рекордните температури на морето.
„Сега сме изправени пред много голямо Ел Ниньо – вероятно безпрецедентно по отношение на амплитудата. Ясно е, че приносът, идващ от тропическия Тихи океан, става доста важен“, каза климатологът пред репортери на 5 август.
Ел Ниньо е топлата фаза на естествен климатичен цикъл, която временно повишава температурите на океаните в тропическия Тихи океан и може да повлияе на екстремни метеорологични явления като суша и наводнения по целия свят.
Това също така добавя топлина към планетата, която вече е затоплена от изгарянето на изкопаеми горива.
Явленията Ел Ниньо обикновено достигат своя връх в края на годината, преди топлината да се освободи от океана в атмосферата, което би довело до повишаване на глобалните температури.
Последното явление Ел Ниньо помогна 2023 и 2024 да станат съответно втората и първата най-гореща година в историята.
Буонтемпо каза, че учените очакват нов рекорд за средните глобални температури по-късно тази година или в началото на 2027 г.
В световен мащаб миналият месец беше вторият най-топъл юли в историята, със средна температура на повърхностния въздух с 1,47°C над прединдустриалната стойност от 1850-1900 г., съобщиха от „Коперник“.
Последните 11 години са най-горещите в историята и „не сме виждали толкова топъл климат по време на нашия живот, а много вероятно и по време на нашата цивилизация“, каза Буонтемпо.
„И основният двигател за това затопляне – както знаем – са парниковите газове“, подчерта той.
Океаните абсорбират по-голямата част от излишната топлина, причинена от въглеродните емисии на човечеството, и следователно играят ключова роля в регулирането на климата.
По-горещите морета могат да имат вредни последици за планетата, подхранвайки по-силни бури и валежи и избелвайки кораловите рифове.
„Коперник“ извършва измервания, използвайки милиарди сателитни и метеорологични показания, както на сушата, така и в морето, а данните им датират от 1940 г.