20:19 4 юли 2026 снимка: Pixabay
Съединените американски щати отбелязват днес 250-ата годишнина от своята независимост.
На 4 юли 1776 г. – близо 284 години, след като Христофор Колумб достига Новия свят, в Континенталния конгрес във Филаделфия е одобрен крайния текст на Декларацията за независимост, с която Тринадесетте колонии, разположени в източната част на Северна Америка, се отделят от Британската империя. Как се стига до образуването на държавата, която повежда съвременния геополитически и икономически ред в днешни дни?
Историята
На 2 юли 1776 г. Континенталният конгрес гласува в полза на независимостта от Великобритания, но не завършва процеса на преразглеждане на Декларацията за независимост – първоначално изготвена от Томас Джеферсън след консултация с колегите си от комитета Джон Адамс, Бенджамин Франклин, Роджър Шърман и Робърт Ливингстън.
Честването на завършването на декларацията първоначално е моделирано по подобие на рождения ден на британския крал, който се отбелязва ежегодно със звън на камбани, огньове, тържествени шествия и ораторски изказвания, отбелязва енциклопедия „Британика“ и допълва, че празниците са изиграли важна роля в англо-американската политическа традиция, особено през XVII и XVIII век, когато династични и религиозни спорове са разтърсвали Британската империя.
Трансатлантическата търговия с роби между XVI и XIX век придоби голямо значение за колониалната икономика на Британската империя в Северна и Южна Америка и се превърна в икономическа необходимост за карибските колонии и за южните части на бъдещите Съединени щати. Движенията за прекратяване на робството се осъществиха в британските колониални владения много преди образуването на подобно движение в новообразуваната държава – търговията беше премахната през 1807 г., а самото робство във владенията на Великобритания през 1833 г.
Колониалната борба за власт макар да не е опит за промяна на правителствената структура, е била спор за правно тълкуване.
Колонистите са смятали, че като британски поданици имат право на същите привилегии като поданиците във Великобритания. Те не са могли конституционно да бъдат облагани с данъци без тяхно съгласие, а тъй като не са били представени в парламента, не са дали такова съгласие.
Активистът Джеймс Отис признава суверенната власт на парламента, но други започват да се съмняват в законните му правомощия да законодателства в колониите. Тези съмнения са изразени от Джеймс Уилсън, който през 1774 г. публикува есе, твърдящо, че законният суверенитет на парламента спира до бреговете на Великобритания.
Преломната точка, довела до Американската революция, е Бостънското чаено парти на 16 декември 1773 г. в отговор на приетия на 10 май същата година в Лондон Закон за чая, който цели да намали цените, но засяга колониалните търговци и е осъден от много колонисти като опит за принуждаване да купуват облагаем чай.
Заради решението група хора, преоблечени като индианци мохавки, изсипват над 340 сандъка с чай на стойност 18 000 паунда, принадлежащи на британците.
Британското обществено мнение е възмутено и през 1774 г. парламентът приема мерки за отмяна на местното самоуправление в Масачузетс, включително затваряне на пристанището на Бостън и промяна на колониалната харта.
Парламентът също така приема Закона за Квебек, който признава римокатолическата религия и присъединява Горна Канада към долината на Мисисипи, блокирайки американския контрол върху западните селища.
След многобройна междуколониална кореспонденция, през септември 1774 г. във Филаделфия е създаден Континентален конгрес с делегации от всички колонии освен Джорджия.
Томас Джеферсън изработва инструкциите на Вирджиния, защитавайки автономията на колониалното законодателство и индивидуалните права, а Конгресът решава да гласува по колонии, запазвайки тяхната автономия.
Британските опити да засилят контрола върху колониалните си територии след продължителен период на пренебрежение, включително налагането на непопулярни данъци, доведоха до нарастващо отчуждение между короната и значителна част от колонистите, които в крайна сметка възприеха въоръжения бунт като единствено решение.
Първите боеве избухват на 19 април 1775 г., когато британски войници се сблъскват с американски провинциалисти.
Първоначално при Лексингтън 700 британци се изправят срещу 77 инитмени, а след това при Конкорд между 320 и 400 американци прогонват британците, които са отишли в Конкорд, за да завземат военни запаси, но колонистите са били предупредени за нападението чрез комуникационни линии.
Изборът кои исторически събития да се честват или оплакват е имал ясни политически значения.
Ритуалът на вдигане на тост за краля и други патриотични герои се е превърнал в неформален вид политическа реч, която е била формализирана в средата на XVIII век, когато наздравиците, произнасяни в кръчми и банкети, са започнали да се отпечатват във вестници.
В ранните етапи на революционното движение, през 60-те и началото на 70-те години на XVIII век, патриотите използвали тържествата, за да заявят съпротивата си срещу британското законодателство, възхвалявайки крал Джордж III.
По-късно, през лятото на 1776 г., отбелязването на независимостта в американските градове включвало имитация на погребение за краля, символизиращо края на монархията и възраждането на свободата.
През първите години Денят на независимостта се отбелязваше с паради, ораторски речи и наздравици в церемонии, които празнуваха съществуването на новообразуваната държава. Тези ритуали играеха също толкова важна роля в развиващата се федерална политическа система.
Традициите
Парадите и фойерверките обикновено са най-популярните начини, по които американците отбелязват Деня на независимостта.
Американският флаг е повсеместно разпространен на четвърти юли, тъй като много американци демонстрират своя патриотизъм, издигайки го пред домовете си и обличайки се в червено, бяло и синьо. Парковете, парадните превозни средства и дори домашните любимци често са украсени с патриотични декорации.
Популярни храни за консумация на Четвърти юли са месо на барбекю, хот-дог, пържено пиле, царевица на кочан, диня и сладолед, както и местни любими ястия, сред които мидена супа в Бостън и чили в Тексас.
Поради тълпите, които привличат празненствата за Деня на независимостта, някои общности използват възможността да се опитат да счупят световни рекорди. В Кармел (щат Индиана) например, над 14 000 участници в парада за Деня на независимостта през 2023 г. поставят рекорда за най-много хора, носещи червени пластмасови пожарникарски каски.
Някои опити за счупване на рекорди обаче не вървят по план. Във Вашингтон през 2024 г. инициатива за оформяне на най-големия човешки сладоледен конус в света, включващ стотици хора, облечени в червени, бели и сини пончо, се провали, защото организаторите не успяват да потвърдят броя на участниците в груповата снимка.
Фойерверките представляват неделима част от честванията на Четвърти юли още от първите организирани тържества през 1777 г. Докато съвременните фойерверки често се отличават с червени, бели и сини цветове, тези от най-ранните празненства са били предимно оранжеви. Едва в началото на XIX век става възможно широкото използване на по-разнообразни цветове, благодарение на добавянето на метали като барий и стронций.
През настоящия век в САЩ се харчат около 1 милиард долара годишно за фойерверки за Четвърти юли.
Някои щати и окръзи ограничават или забраняват фойерверките, особено в райони с риск от горски пожари.
Повечето общности провеждат пиротехнически шоута, регулирани от пожарния инспектор, който изисква безопасно разстояние от публиката.