09:18 29 юни 2026 снимка: стопкадър Нова тв
За Деня на безопасността на движението по пътищата, председателят на Института за пътна безопасност (ИПБ) инж. д-р Богдан Милчев излезе с остро отворено писмо до министър-председателя Румен Радев.
В писмото той призовава за незабавна смяна на досегашния модел на управление на пътния сектор и предлага експертна помощ, като подчертава, че това е неговият „последен публичен опит“ да убеди властта в необходимостта от реформи.
„От 2017 г., когато създадох Института за пътна безопасност, нашата единствена цел е да принудим всяко българско правителство да промени модела на управление на пътната безопасност. Защото десетилетия наред държавата следва една и съща погрешна политика – вярва, че повече и по-тежки наказания автоматично означават повече безопасност. Не, не означават!“, заявява Милчев.
Той изтъква, че европейските резултати се постигат по друг начин – чрез управление на риска, основано на анализ, оценка и ясно поставени цели.
„Политиците трябва да осигуряват политическата воля и необходимите ресурси, а експертите да определят къде и как тези ресурси да бъдат използвани. Само така могат да се спасяват човешки животи“, заявява бившият шеф на КАТ в София.
„За съжаление, седем министър-председатели преди Вас не пожелаха да тръгнат по този път. За тях беше политически неприемливо да работят с мен и с екипа ми. Защо? Защото ме познаваха. А тези, които не ме познаваха, бяха чували за мен“, допълва Милчев.
Като основни аргументи за експертизата си Милчев посочва реалните резултати от своя мандат начело на столичната пътна полиция:
- 40% спад на загиналите при ПТП в София за две години и половина;
- Масово научаване на водачите да пропускат пешеходци;
- 17 дисциплинарно уволнени служители в борбата с корупцията;
- Съставени актове на тогавашния вътрешен министър Цветлин Йовчев и заместник главния прокурор Борислав Сарафов.
От Института за пътна безопасност са категорични, че не търсят постове, власт или държавно финансиране, а единствено искат да споделят капацитет, който държавната администрация очевидно не притежава. Милчев дефинира управлението на риска като непрекъснат процес, изискващ наука и постоянен контрол, тъй като „намалиш ли риска на едно място, той се появява на друго“.
Писмото завършва с директен апел към премиера да избере как ще остане в историята: като поредния министър-председател, повторил грешките на предшествениците си в името на политическото удобство, или като първия, поставил живота на българските граждани на първо място.
