Войната в Украйна вече продължава по-дълго от Първата световна война

16:40 11 юни 2026 снимка: WION


1567 дни. В сряда войната в Украйна достигна същата продължителност като Първата световна война. Руското нахлуване в Украйна, което Владимир Путин винаги е наричал „специална операция“, трябваше да бъде светкавична операция. Но гъвкавостта и устойчивостта на украинското общество, подкрепени от Европа, позволиха на армията на Зеленски да се издържи срещу руската армия повече от четири години, съобщава френската телевизия BFM.

1,2 милиона руски жертви (убити, ранени или изчезнали). Това е драматичният брой, отчетен от мозъчния тръст CSIS (Център за стратегически и международни изследвания). Смята се, че 325 000 руски войници са били убити. За сравнение, това е приблизително пет пъти повече от загубите, понесени от американците във Виетнам или по време на Корейската война.

Никоя голяма сила не е претърпяла такова ниво на загуби от Втората световна война насам. „Изключителна цена за минимални печалби“, анализират от CSIS.

За четири години руската армия е напреднала само на 1,25% от украинската територия. Този все по-бавен напредък, парадоксално, се утежнява от засилването на руските атаки, което предполага, че руската армия се сблъсква с фронтова линия, наситена с разузнавателни и атакуващи дронове.

Появата на дронове е друга важна характеристика на този конфликт. Масово произвеждани и евтини, тези автономни машини, оборудвани с вграден изкуствен интелект, правят фронтовата линия напълно прозрачна. Накратко: никой вече не е в безопасност. Тези дронове правят евакуацията на ранените с хеликоптер практически невъзможна, тъй като те са се превърнали в твърде уязвими цели.

Оттук и наблюдението на исторически регрес, причинен от технологичния прогрес: в Украйна шансовете за оцеляване намаляват веднага щом човек бъде улучен, а съотношението ранени-смърти вече е достигнало ниво, близко до това от Първата световна война. Това наблюдение е направено от историка Стефан Одоан-Рузо, директор на изследванията в EHESS и един от водещите специалисти по Първата световна война.

„Във Виетнам хеликоптери са превозвали войници до операционната маса за по-малко от час, понякога за по-малко от 20 минути. Днес, заради дроновете, те вече не могат да летят. Наблюдаваме процент на наранявания, близък до този по време на Първата световна война. Тук имаме наистина удивителен исторически регрес във военно време.“

Алгоритмите вече са в основата на бойното поле. Войниците използват сателитни алгоритми, за да определят точно позициите на противника с голяма прецизност. Изкуственият интелект автоматично коригира траекториите на дроновете и предоставя на военните анализатори оперативни опции в почти реално време.

През 2011 г. в Либия насочването към целта отнемаше 48 часа. Днес в Украйна това отнема 10 минути.

През 2003 г. над 2000 анализатори бяха мобилизирани за идентифициране на цели по време на американската инвазия в Ирак. Днес около двадесет войници, обучени с изкуствения интелект на Palantir, са достатъчни, за да изпълнят същата мисия.

Бившият началник на руския щаб, Юрий Балуевски, направи следното наблюдение миналия ноември в свързано с Кремъл списание:

„Кампанията в Украйна сложи край на близо век механизирана война, характерна за индустриалните общества.“

Балуевски е убеден, че отсега нататък армията с най-голяма изчислителна мощ ще има предимство.

Западните военни лидери смятат руска атака срещу страна от НАТО преди 2030 г. за правдоподобна. През 2024 г. ръководителят на германското външно разузнаване Бруно Кал предупреди:

„Москва не само се стреми да възвърне нивото си отпреди войната, но и да увеличи конвенционалните си военни способности отвъд това. До края на десетилетието Русия би трябвало да разполага с човешките и материалните ресурси, необходими за започване на атака срещу НАТО.“

Полша, съседка на Украйна и Русия, е в повишена бойна готовност. Според министъра на отбраната Владислав Косиняк-Камиш: „Живеем в най-опасните времена след Втората световна война.“

Страната стартира програма, наречена „Винаги подготвени“, която има за цел да подготви населението да се съпротивлява на нашествие: модули за военно обучение, първа помощ и оцеляване са насочени както към ученици, така и към работници и пенсионери. Планът има за цел да обучи 400 000 души до края на годината.

В началото на 2026 г. само 47% от французите одобряват доставките на оръжие на Украйна – спад от 18 пункта за 4 години.

И когато французите бъдат попитани дали биха били готови да плащат повече данъци, за да помогнат на Киев, 87% са против.

Що се отнася до пряката конфронтация, мненията изразяват силно нежелание: само една трета от французите подкрепят изпращането на европейски войски в Украйна.

Войната в Украйна разкри исторически разрив между Европа и Съединените щати. Сега само един на всеки десет европейци смята Съединените щати за надежден съюзник (проучване на ECFR), а един на всеки двама европейци вижда Тръмп като враг на Европа.

В своята „Национална отбранителна стратегия“, публикувана миналия декември, Пентагонът прогнозира „цивилизационно заличаване“ на Европа.

През февруари 2025 г. европейските лидери слушаха, онемели, вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурност. Половинчасова тирада, в която той обясняваше, че най-голямата заплаха за Европа не е Русия, а „изоставянето на някои от най-фундаменталните ѝ ценности“, а именно, според него, свободата на словото и религиозната свобода.

Тази война в Украйна очевидно ускори стратегическата промяна, предприета от Съединените щати към Азия, движение, инициирано от Барак Обама.

Приоритет на Доналд Тръмп не е Европа, а Индо-Тихоокеанският регион. Войната в Украйна предостави възможност на американския президент да каже на европейците да станат по-малко зависими от защитата на САЩ и да инвестират повече в собствената си отбрана.

Стратегическо американско оттегляне, което разбърква картите и принуждава европейците да заемат позиция по важни въпроси, като например евентуалното разширяване на френската рамка за ядрено възпиране до европейско ниво.