08:16 21 май 2026 снимка: Fen Folk
Днес отбелязваме Спасовден.
За християните това е денят на Възнесението на Исус Христос, а в старите славянски традиции Спасовден е най-вече празник, свързан с култа към мъртвите.
Отбелязва се винаги в четвъртък, на 40-тия ден след Великден.
Според вярването, душите на покойниците слизат на земята след Велики четвъртък и трябва да се върнат на Спасовден.
Същата вечер, срещу Спасовден, на земята слизат русалките, които са сестри на самодивите. Те остават цяла седмица, правят пакости и поръсват с жива вода за плодородие.
Вечерта срещу Спасовден русалките събират росен, който закичват в косите си. Смятало се е, че ако човек боледува от незнайна болест или безплодие, трябва да преспи на росенова поляна. В тази нощ самодивите могат да лекуват.
Задължително е да се отиде с човек от другия пол, който не е роднина, и да се носят дарове за самодивите.
Ако на сутринта в паница с вода плува листенце или цвят от росен, болният ще оздравее. След това трябва да пие от паничката 40 дни.
Човекът, с когото се е отишло „на росен”, остава побратим за цял живот.
Интересно е, че на места на Спасовската, Черешовата задушница (няколко дни по-късно) се боядисват червени яйца, подобно на Великден. Раздават се, заедно с варено жито и хляб, за помен на близките. По-късно, в събота срещу Петдесетница, е Черешова задушница.
Предшестван от молитвата за дъжд на Герман, подобно и на Гергьовден, на Спасовден е важно да завали. Затова на този ден ергените и момите обикалят нивите за да предпазят лятото от суша.