14:16 17 май 2026
Остри критики и искане за незабавна смяна на ръководството на Комисията за финансов надзор (КФН) отправиха от Института за пътна безопасност (ИПБ).
В специален доклад, адресиран до изпълнителната власт (и персонално до премиера Румен Радев), неправителствената организация обвинява регулатора в 15-годишен институционален саботаж на системата „Бонус-малус“ и пълна липса на контрол над застрахователния сектор.
Според експертите задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, която засяга над 3 милиона български шофьори, е загубила напълно своята социална функция и на практика се е превърнала в „частен квази-данък“.
В доклада се посочва, че институционалната немощ на КФН не е просто плод на некомпетентност, а на „съзнателна пасивност“. Институцията действа като щит за корпоративни интереси. От ИПБ извеждат три основни доказателства за провала на регулатора.
Хроника на едно престъпно бездействие
България остава единствената държава в Европейския съюз без работеща система „Бонус-малус“, изтъкват от ИПИ и твърдят, че застрахователното лоби няма икономически интерес от въвеждането ѝ, тъй като над 80% от водачите у нас са изрядни и премиите им би трябвало да спаднат драстично. За 15 години КФН е произвела само десетки „обсъждания“ и неприложими проекти с цел бавене на процеса.
Затъмнение и липса на контрол върху ценообразуването
КФН е допуснала застрахователите да повишават цените на „Гражданска отговорност“ без публична и икономически обоснована методика. Липсват независими одити, които да докажат дали поскъпването отговаря на реалната щетимост, или е резултат от картелно споразумение.
Капитулация пред защитата на потребителите
Докато компаниите акумулират милионни приходи, гражданите се сблъскват с тромави процедури, откази за изплащане на обезщетения и занижени оценки. Според доклада КФН функционира като обикновена „пощенска кутия“ за жалби, без да налага санкции, които да дисциплинират пазара.
От Института за пътна безопасност предупреждават правителството, че общественото напрежение е достигнало критична точка и предстоят граждански протести.
„Натрупаният гняв сред гражданите вече не може да бъде удържан с чиновнически оправдания. Липсата на реакция от страна на държавата се тълкува като институционален чадър над застрахователния сектор. Наближаващите граждански протести са директна последица от усещането за безпомощност на регулаторните органи. Когато регулаторът е купен или уплашен, единственият защитник на гражданите остава изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет“, заявяват от ИПБ в доклада към премиера Радев.
За излизане от кризата, от Института настояват за решителна намеса от страна на Министерския съвет и предприемане на следните три стъпки.
Персонален рестарт на КФН
Незабавно прекратяване на мандата и смяна на ръководството поради системно неизпълнение на задълженията. Назначаване на нови лица с доказан интегритет, необвързани със „застрахователния картел“.
Мащабен одит
Назначаване на независима междуведомствена проверка с участието на ДАНС и НАП. Тя трябва да проследи финансовите потоци, съотношението между събрани премии и изплатени обезщетения, както и да провери за конфликт на интереси в самата КФН.
Ултиматум за „Бонус-малус“
Поставяне на категоричен 6-месечен срок на новото ръководство на КФН за внедряване на френския или германския модел на системата у нас.
В заключение от Института заявяват, че реформата в застрахователния надзор вече не е просто експертен казус, а въпрос на национална сигурност и социален мир.
„Продължаването на статуквото в КФН ще означава съучастие в източването на българските доходи. Времето за компромиси изтече“, завършва докладът.
