От Сан Ремо до Виена: 70 години „Евровизия“

09:07 16 май 2026 снимка: Gettyimages


Тази вечер в австрийската столица Виена ще се проведе финалът на 70-ото издание на едно от най-големите музикални събития в света – песенният конкурс „Евровизия“. Букмейкъри и анализатори определят сред държавите с най-големи шансове за победа България, като страната ни е представена от DARA и песента й Bangaranga. Представянето дойде девет години след второто място на родения в Москва Кристиян Костов на песенния конкурс с песента Beautiful Mess.

Италианска мисъл

Идеята за общоевропейското музикално състезание е вдъхновена от известния фестивал на италианската песен в Сан Ремо, който се провежда всяка година в края на зимата и събира милиони италианци пред телевизионните екрани.

Пет години преди първото издание на песенния конкурс, журналистът от британския вестник Evening Standard Джордж Кампи публикува статия, в която коментира излъчването на програма на Би Би Си по холандската телевизия.

„Какво е Евровизия? Система за сътрудничество между западноевропейските страни, включително Великобритания, чрез която телевизионните програми ще станат взаимозаменяеми“, пише Кампи.

В тази роля е Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), който е учреден през 1950 г. като наследник на Международния съюз за радиоразпръскване (IBU), основан 25 години по-рано.

Идеята за паневропейско музикално състезание се ражда на среща на новосформирания Европейски съюз за радио и телевизия в Монако в началото на 1955 г. Година и половина планиране довежда до първия конкурс през следващата пролет, който се излъчва на живо от Швейцария пред малка публика, гледаща в черно и бяло.

На 19 октомври 1955 г. Общото събрание на EBU се съгласи с организирането на песенния конкурс под първоначалното заглавие „Гран При на Европа“ и прие предложението на Швейцарската радио- и телевизионна корпорация (SRG SSR) да бъде домакин на събитието в Лугано на 24 май 1956 г. В първото издание на песенния конкурс „Евровизия“ участват 7 държави – Белгия, Франция, Западна Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Швейцария.

В първата част участват солови изпълнители (дуетите са допуснати през 1957 г., но групите нямат право да се състезават до 1971 г.) от седемте държави. Този брой се увеличава повече от два пъти до провеждането на конкурса през 1961 г. във френския град Кан.

Първоначално участниците са били оценявани от „жури“ от представители на различни държави, които са присъждали точки за всяко изпълнение. В началото на 21-ви век е добавено гласуване на телевизионните зрители по телефон или текстово съобщение. Въпреки че резултатите са били табулирани по такъв начин, че зрителите не са могли да гласуват за участници от собствените си държави, са се появили блокове по регионални или етнически признаци.

Конкурс на световно ниво

Победителят получава широко признание и стъклен трофей във формата на микрофон. Освен това, по традиция, държавата, откъдето е представян победителя, получава правото да бъде домакин на конкурса през следващата година. Въпреки че участието в конкурса не гарантира бъдещ търговски успех, конкурсът за песен на „Евровизия“ изигра ключова роля за стартирането на кариерата на Хулио Иглесиас (Испания, 1970 г.), АББА (Швеция, 1974), Селин Дион (Швейцария, 1988 г.) и танцьорката Майкъл Флетли, чието изпълнение по време на антракта през 1994 г. предизвика фурор и постави началото на световния феномен, известен като „Ривърденс“.

Музика и политика

Подобно на Олимпийските игри, Евровизия предлагаше широко привлекателен културен спектакъл, но политическите измерения на конкурса често се превръщаха в истории сами по себе си. Турция, която през 2004 г. беше домакин на конкурса, използва събитието, за да подчертае значението на интеграцията между Турция и Европейския съюз. Когато Азербайджан беше домакин през 2012 г., вниманието беше насочено към състоянието на човешките права в тази страна. През 2014 г., когато Русия беше широко критикувана за приемането на антигейско законодателство и анексирането на Крим от Украйна, руските участници бяха освиркани от студийната публика и състезанието беше спечелено от „жената с брада“ Кончита Вурст от Австрия.

Продължаващото участие на Израел на конкурса „Евровизия“ стана обект на сериозен дебат поради поведението на израелските военни във войната в Газа и произтичащата от това хуманитарна криза. Въпреки географското си разположение, Израел попада в т.нар. „Европейска зона за радиоразпръскване“ (дефинирана от Международния съюз по далекосъобщения), като има право на пълноправно членство в EBU.

Израел отново привлече вниманието по време на конкурса през 2025 г., когато правителството на премиера Бенямин Нетаняху се включи в кампания за лобиране на гласове с безпрецедентен мащаб чрез официалните си канали в социалните медии. Впоследствие израелският участник Ювал Рафаел спечели гласовете на феновете с голяма разлика.

През декември 2025 г. EBU прие формулировка, която обезкуражаваше прякото правителствено влияние върху гласуването на феновете, но отказа да проведе гласуване за включването на Израел в конкурса. В отговор пет държави – Испания, Ирландия, Нидерландия, Словения и Исландия – обявиха, че ще бойкотират събитието през 2026 г.

Тако Цимерман, ръководителят на нидерландския телевизионен оператор AVROTROS, коментира въпроса: „Културата обединява, но не на всяка цена.“

Австралия също е сред участниците на „Евровизия“, като обществената телевизия SBS излъчва конкурса от 1983 г. насам. Въпреки огромната часова разлика, музикалното събитие има култов статут в Австралия и събира милиони зрители пред екраните всяка година.

Австралийката Гай Себастиан се представи страхотно и завърши на 5-о място на песенния конкурс през 2015 г. Тъй като участието предизвика огромен рейтинг и интерес, EBU реши да удължи поканата за далечната страна. Впоследствие SBS подписа договор, който гарантира сигурно място на Австралия в конкурса.

Източници: „Британика“, newspapers.com, Би Би Си, EBU