14:57 6 май 2026
Публикуваните в последния работен ден на министър Николай Найденов задания за ремонт и поддръжка на пътищата разкриват мащабна схема за източване на публични средства. Това се посочва в позиция на Института за пътна безопасност (ИПБ), разпространена до медиите.
Според експертите от неправителствената организация, качените на официалния сайт на МРРБ документи са безпрецедентно доказателство за системни злоупотреби в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
От Института определят ситуацията като „отворена Кутия на Пандора“ и подчертават, че прегледът на документите показва стряскаща липса на държавен контрол. Според анализа на ИПБ, вместо прилагане на единни стандарти, системата функционира в условия на хаос, облагодетелстващ усвояването на средства чрез така наречените „мъртви“ задания.
Основните критики на организацията към публикуваните документи са:
„• Феодализация на Пътните управления: Всяко Областно пътно управление (ОПУ) действа като самостоятелна република, прилагайки собствени правила без никакъв централизиран контрол.
• „Ремонти на тъмно“: В заданията липсват конкретни обекти и локации. Вместо реални участъци, се описват разтегливи понятия като „организационни дейности“ и „текущи нужди“.
• Мисията „Невъзможен контрол“: Тези формулировки са съзнателно избрани, за да направят външния одит невъзможен. Когато не е ясно какво се ремонтира, не може да се докаже и какво е откраднато.“
От ИПБ са категорични, че този модел не е просто проява на административно безхаберие, а организирана схема. Резултатът е, че средствата на данъкоплатците се разходват за фиктивни дейности, докато състоянието на пътната мрежа остава критично и продължава да отнема човешки животи.
Независимо от политическите мотиви за публикуването на тези данни от страна на министър Найденов, от Института смятат, че проблемът вече е публично достояние и институциите не могат да се преструват, че той не съществува.
В отговор на разкритията, Институтът за пътна безопасност настоява за предприемане на четири незабавни стъпки от страна на държавата.
От Института искат проверка и разследване от страна на Прокуратурата и Сметната палата на всички дейности, описани в публикуваните задания; прекратяване на договорите с неясни параметри и въвеждане на задължителни цифрови стандарти, включително GPS проследяване на всяка машина и ремонтна дейност; и цялостна реорганизация на АПИ, за да престане агенцията да функционира като „касичка“ за определени фирми и да се превърне в реален орган за управление на безопасността.
Освен това настояват за създаване на платформа в реално време, която да предоставя на всеки гражданин информация кога, къде и колко средства се разходват за конкретни ремонти по пътищата.
От ИПБ завършват позицията си с предупреждението, че няма да допуснат поредното „замитане под килима“ на случая и ще търсят отговорност за изразходваните публични средства.
