12:10 25 април 2026 снимки: Pixabay
В неделя, 26 април, се навършват 40 години от един от най-големите ядрени инциденти в историята. Аварията в атомната електроцентрала „Чернобил“ край украинския град Припят засегна с радиационно облъчване три четвърти от Европа, като изолира от света населени места в радиус от десетки километри.
Най-близкото населено място до атомната електроцентрала е Припят. То е на 16 км северозападно от град Чернобил и на повече от 100 км северно от Киев. Градът е кръстен на река Припят, която минава покрай авариралото съоръжение.
Преди аварията в 16-годишния град Припят са живеели над 49 000 души.
Пет дни след инцидента в града е планирано тържествено откриване на високо 26 метра увеселително виенско колело, но радиацията осуети поредната надежда за местните.
Днес сред атракциите в изоставения град тлее не само ръжда, а радиация. Това е причината животът в Припят да угасне на 26 април 1986 г.
Допреди войната в Украйна, чиято ескалация започна през февруари 2022 г., „забранената зона“ около АЕЦ „Чернобил“ беше отворена за туристи, но само с лицензирани туроператори и при преминаване през строг паспортен контрол.
Особено след излъчването на хитовия минисериал на Ейч Би О (HBO) „Чернобил“ през 2019 г., интересът към зоната се засили. През същата година Чернобил и Припят бяха посетени от над 120 000 туристи от цял свят, а украинското правителство дори планираше да кандидатства за включване на зоната в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Днес желанието да се видят Чернобил и Припят е невъзможно. Така че „пътуването във времето“ през 1986 г. няма да е сега, няма да е и скоро, а възможно и през следващите години.
Въпреки че Припят е изоставен, в района има хора, чието присъствие е строго регулирано.
Това включва работници и учени, които поддържат саркофага, следят радиацията и провеждат изследвания, работейки на ротационен принцип.
Военни и охрана също присъстват заради статута на зоната и войната в Украйна.
Освен това, малка група възрастни хора, наречени самосели, са се завърнали нелегално в отдалечени села, където отглеждат храна.