България

ИРПС: Над 1,2 млн. българи са пренаредили партийните листи на изборите на 19 април

10:16 24 април 2026

На предсрочните парламентарни избори на 19 април българските избиратели са използвали масово възможността да пренаредят кандидатите за депутати. Според окончателните данни от 100% обработени протоколи на ЦИК, общо 1 254 993 души са отбелязали лична преференция, според Института за развитие на публичната среда (ИРПС).

В 52-рото Народно събрание влизат пет политически формации: Прогресивна България, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и „Възраждане“. От техните симпатизанти малко над 1 милион (41.9%) са дали личен вот за свой фаворит, прескачайки първоначалната партийна подредба.

Данните сочат, че избирателите от традиционната десница са най-склонни да изразяват лично предпочитание към кандидатите:

  • ГЕРБ-СДС: 52.3% от избирателите са гласували с преференция.
  • ПП-ДБ: 50.9% са пренареждали листите.
  • ДПС: 32.9%, което запазва традицията това да е формацията с най-малко използвани преференции на национално ниво.

Интересът към мажоритарния елемент в изборите варира сериозно в различните части на страната:

Най-активни са в Благоевград (60%), следвани от Враца (48.6%) и Пазарджик (47.6%).

Най-пасивни са в Кърджали (13.4%), Търговище (28.2%) и Силистра (32.3%). В тези райони избирателите традиционно приемат спуснатите от централите листи без възражения.

Интересен факт е, че за първи път в Кърджали ДПС запазва преднина единствено пред новата формация „Прогресивна България“.

Общо 125 кандидати (извън водачите на листи) са успели да преминат законовия праг от 7% от гласовете за партията в съответния район, за да получат шанс за пренареждане. Най-много такива кандидати има в ГЕРБ-СДС (37), ПП-ДБ (34) и ДПС (33).

Въпреки високия брой преференции, съществени размествания по върховете почти липсват, с няколко ключови изключения.

Благоевград е единственият район в страната, където водач на листа беше детрониран. Стефан Апостолов (син на кмета на Симитли) събра впечатляващите 6 860 гласа (23%), като по този начин измести от първото място бившия премиер Росен Желязков (ГЕРБ-СДС).

За да вкарат своите фаворити в парламента, от ДПС вече започнаха с рокадите. След откази на водачи и кандидати с висок преференциален вот, Хамид Хамид и Станислав Атанасов отново си осигуриха депутатски банки.

Въпреки желязната партийна дисциплина, избирателите на ДПС масово пренареждат листите в райони, където партията по принцип няма силно присъствие. В София-област 76.7% от вота за ДПС е бил преференциален, в Перник – 71.2%, а в Плевен – 62.2%.

От ИРПС отбелязват, че макар преференциалният вот да е популярен, той на практика се е превърнал в състезание за *второто място.

Законът предвижда всички бюлетини без отбелязана преференция да се броят автоматично за водача на листата. Тези т.нар. „служебни преференции“ осигуряват почти непробиваем щит за партийните лидери и фаворитите на ръководствата. Експерти определят тази „двойна застраховка“ като лицемерна спрямо идеята за мажоритарен избор, ограничаваща истинската воля на избирателите да определят кой да ги представлява в парламента.