12:17 23 април 2026
Около 1 368 700 българи или 21,2% от населението на страната живеят под линията на бедност към 2025 г., отчитат от Националния статистически институт (НСИ).
През миналата година линията на бедност за страната e 866.67 лв. средномесечно на лице от домакинство.
Въпреки притеснително високия брой, най-новите данни от ежегодното изследване „Индикатори за бедност и социално включване“ все пак отчитат леко подобрение – показателят за хората в риск от бедност и социално изключване намалява с 1,3 процентни пункта спрямо 2024 г. (29,0 през 2025 г.).
Особено тревожни са данните за най-младите. През 2025 г. 27.0% от децата (от 0 до 17 г.) са изложени на риск от бедност, което отново е спад (през 2024 г. – 28,2%). Всяко четвърто дете у нас (26.7%) страда от материални лишения по поне един показател. Близо една четвърт (22.1%) от децата не могат да отидат на почивка извън дома поне за седмица в годината, а 18,8% са лишени от екипировка за игри навън като колело или ролери поради финансови причини.
Зависимостта между детската бедност и образованието на родителите е огромна: 73,3% от децата на родители с начално или без образование растат в бедност, спрямо само 6.7% от децата на висшисти.
Продължават да съществуват значителни регионални диспропорции в страната. За 2025 г. най-високата линия на бедност е регистрирана в столицата София – 1 304 лв., следвана от Варна с 977 лв. и Русе с 904 лв. В контраст, най-ниският праг на бедност е установен в областите Силистра (580 лв.) и Видин (664 лв.).
Спрямо регионалните линии на бедност обаче, най-висок е делът на бедните в областите Стара Загора (28.4%), Сливен (23.9%) и Търговище (23.7%). Най-малък дял на хората, живеещи в бедност, е отчетен във Враца (10.5%), Кюстендил (12.1%) и Габрово (12.3%).
Статистиката отчита и сериозни различия по етнически признак: под прага на бедността през 2025 г. живеят 65.5% от хората, самоопределили се като роми, докато сред българския етнос този дял е 15.1%.