Четиримата астронавти с мисията „Артемис II“ се завърнаха безопасно на Земята

07:06 11 април 2026 снимка: НАСА


Капсулата „Артемис II“ и четиричленният ѝ екипаж прелетяха през земната атмосфера и се приземиха безопасно в Тихия океан след близо 10 дни в космоса, с което завърши първото пътуване на хора до Луната от повече от половин век, предаде Ройтерс.

Капсулата „Орион“ на НАСА, наречена „Интегрити“, се спусна плавно с парашут в спокойни морета край бреговете на Южна Калифорния малко след 17:00 ч. тихоокеанско време (03:00 ч. българско), завършвайки мисия, която отведе астронавтите по-дълбоко в космоса, отколкото всеки друг е летял преди.

Полетът на Artemis II, изминаващ общо 694 392 мили (1 117 515 км) през две околоземни орбити и кулминационен прелет покрай Луната на около 252 000 мили разстояние, беше дебютният пилотиран тестов полет от серия мисии Artemis („Артемида“), които целят да върнат астронавтите на лунната повърхност, започвайки през 2028 г.

Кацането, около два часа преди залез слънце, беше предавано на живо чрез видео в уебкаст на НАСА. „Перфектно кацане в целта за Integrity и четиримата му астронавти“, каза коментаторът на НАСА Роб Навиас мигове след кацането.

Екипи за спасяване бяха в готовност да обезопасят плаващата капсула и да извадят екипажа – американските астронавти Рийд Уайзман, на 50 години, Виктор Глоувър, на 49 години, и Кристина Кох, на 47 години, заедно с канадския астронавт Джереми Хансен, на 50 години.

„Имахме страхотна гледка към луната през прозорец 2 – изглежда малко по-малка от вчера“ – така Уайзман, командир на мисията, се свърза по радиото с контролния център в Хюстън минути преди екипажът да се гмурне в земната атмосфера.

„Предполагам, че ще трябва да се върнем“, отговори контролът на мисията.

Завръщането на екипажа у дома преодоля последно критично препятствие за космическия кораб „Орион“, построен от Lockheed Martin, доказвайки, че той ще издържи на екстремните сили при повторно влизане в лунната атмосфера от траектория на връщане към Луната.

Това последва 13-минутно огнено спускане през земната атмосфера, генерирайки топлина от триене, която доведе до повишаване на температурите по външната страна на капсулата до около 5000 градуса по Фаренхайт (2760 градуса по Целзий).

В пика на напрежението при повторно влизане, както се очакваше, интензивната топлина и компресията на въздуха образуваха нажежена обвивка от йонизиран газ или плазма, която обгърна капсулата, прекъсвайки радиовръзката с екипажа за няколко минути.

Напрежението се разсея, когато контактът беше възстановен и два комплекта парашути се издигаха от носа на свободно падащата капсула, забавяйки спускането ѝ до около 25 км/ч, преди „Орион“ леко да удари водата.

Очаква се екипажът да прекара нощта на борда на кораба и в събота да бъде откаран със самолет до Хюстън, където ще се събере отново със семейството си.

Четиримата излетяха от Кейп Канаверал, Флорида, на 1 април, като капсулата е издигната в начална околоземна орбита от гигантската ракета Space Launch System на НАСА, преди да отплава за рядко пътешествие около обратната страна на Луната.

По този начин те станаха първите астронавти, летели в близост до единствения естествен спътник на Земята след програмата Аполо през 60-те и 70-те години на миналия век. Глоувър, Кох и Хансен също така направиха историята като първият чернокож астронавт, първата жена и първият човек, който не е гражданин на САЩ, участвал в лунна мисия.

В пика на полета астронавтите на Артемида достигнаха точка на 252 756 мили от Земята, надминавайки предишния рекорд от приблизително 248 000 мили, поставен през 1970 г. от екипажа на Аполо 13.

Пътуването, последвало безпилотния тестов полет около Луната на „Артемис I“ от космическия кораб „Орион“ през 2022 г., отбеляза критична генерална репетиция за планиран опит по-късно това десетилетие за кацане на астронавти на лунната повърхност за първи път след „Аполо 17“ в края на 1972 г.

Крайната цел на програмата „Артемида“ е да се установи дългосрочно присъствие на Луната като стъпка към евентуално човешко изследване на Марс.

В исторически паралел с ерата на Студената война на Аполо, мисията „Артемис II“ се развива на фона на политически и социални сътресения.

Програмата „Артемис“, кръстена на сестрата близначка на Аполо, е важен повратен момент за НАСА, пренасочвайки програмата си за човешки космически полети отвъд ниската околоземна орбита след десетилетия, фокусирани върху космически совалки и Международната космическа станция.

В сравнение с Аполо, роден от космическата надпревара между САЩ и Съветския съюз по време на Студената война, НАСА характеризира „Артемис“ като по-широко, по-кооперативно усилие, като същевременно се надява да се завърне на Луната преди Китай, който се стреми към кацане с екипаж през 2030 г.

Лунната програма на САЩ е привлякла търговски партньори като SpaceX на Илон Мъск и Blue Origin на Джеф Безос, които изграждат лунните модули за програмата, както и космическите агенции на Европа, Канада и Япония.