Защо Великден се чества на различна дата?

11:50 11 април 2026 снимка: Pixabay


Възкресение Христово (Великден) е един от най-големите християнски празници. Сред другите важни празници е Рождество Христово (Коледа), който се чества в България, някои други православни страни и в католическия свят на 25 декември.

Великден миналата година се чества 19 април сред православните, а и католическите християни. През 2026 г. католиците го честват на 5 април, а православните – на 12 април. През 2027 г. в католическия свят Възкресение Христово ще е на 28 март, а в православния, включително България, ще е на 2 май.

Защо Великден е на различна дата всяка година?

Според енциклопедия „Британика“, най-ранното документирано честване на Великден датира от II век, въпреки че отбелязването на Възкресението на Исус вероятно се е случило по-рано.

Определянето на датата за отбелязване и честване на Възкресението на Исус е породило спорни дискусии в ранното християнство, като могат да бъдат разграничени позициите на Запада и на Изтока.

До VIII век тези спорове, известни като Пасхалните спорове, не са се разрешили окончателно, пише още „Британика“. Най-ранният е бил по въпроса дали Великден винаги трябва да се празнува в неделя или в самия ден от еврейския лунен месец (14-и нисан), ключова библейска дата, отбелязваща еврейската Пасха, когато се коли пасхалното агне.

По-късните спорове се отнасяли до различните методи за изчисляване на пасхалната луна, докато през VI век изчисленията на Дионисий Екзигуй са общоприети на Запад. Келтската църква обаче не приема този метод до VII век, а през VIII век има някои трудности в Галия (част от Западна Европа).

В източноправославната църква Великден често се отбелязва в по-късна неделя, отколкото в Западната църква, отчасти защото тя се придържа към Юлианския календар за подвижната година.

На Запад темата е престанала да бъде предмет на спор и на втория Ватикански събор през 1963 г. е заявено, че по принцип няма възражения срещу честването на Великден в определена неделя (вероятно в началото на април).

Практиката, следвана от църквата в римската провинция Азия, е била общо взето осъдена в края на II век, защото е означавала празнуване на Великден, когато евреите са спазвали Пасха.

На Никейския събор през 325 г. е постановено, че Великден трябва да се отбелязва в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие (21 март). Следователно Великден може да се падне във всяка неделя между 22 март и 25 април по Юлианския календар (между 4 април и 8 май по Григорианския календар – бележка на редактора).

Тоест, както през 2027 г., католиците празнуват Великден в първата неделя след пролетното равноденствие, а православните честват по Юлианския календар, според който равноденствието (21 март по стар стил) всъщност е едва на 3 април.

Освен това, православната традиция не допуска отбелязването на Великден преди или едновременно с Пасха.

През XX век са предприети няколко опита за установяване на фиксирана дата за Великден, като конкретно беше предложено това да бъде неделята след втората събота на април. Въпреки значителната подкрепа, която получиха това, както и други предложения, нито едно от тях не беше реализирано.

В началото на XXI век се наблюдава възобновен интерес към фиксирана дата, породен от дискусии между ръководителите на Източноправославната, Сирийската православна, Коптската, Англиканската и Римокатолическата църкви, но постигането на официално споразумение по този въпрос все още не е осъществено.

Източник: „Британика“