21:22 6 април 2026 снимка: Gettyimages
Четиримата астронавти от мисията Artemis II („Артемис Втори“) на НАСА достигнаха най-отдалечената точка от Земята, до която някога е достигал човек, плавайки по траектория в гравитационната сфера на влияние на Луната, която скоро ще ги отведе над сенчестата, обратна страна на Луната, предаде Ройтерс.
Астронавтите от НАСА Рийд Уайзман, Виктор Глоувър и Кристина Кох, както и канадският астронавт Джереми Хансен, достигнаха максималното разстояние от Земята от приблизително 252 760 мили (над 406 777 километра), което е с около 4105 мили (6606 км) повече от рекорда, държан от екипажа на „Аполо 13“ през април 1970 г.
Те взеха със себе си копринената нашивка на „Аполо 8“, която придружаваше Ловел до Луната, и я показаха, когато наближаваше решаващият прелет. „Просто е истинска чест да имаме това на борда си“, каза командирът Рийд Уайзман. „Нека си прекараме страхотен ден.“
„Артемис II“ използва същата маневра, която Аполо 13 направи, след като експлозията в кислородния резервоар с надпис „Хюстън, имахме проблем“ унищожи всяка надежда за кацане на Луната.
Известна като лунна траектория със свободно връщане, тази лунна траектория без кацане се възползва от гравитацията на Земята и Луната, намалявайки нуждата от гориво. Това е небесна осмица, която ще насочи астронавтите към дома, след като излязат иззад Луната по-късно.
Астронавтите се събудили от гласа на командира на „Аполо 13“ Джим Ловел, който записал съобщението само два месеца преди смъртта си миналия август, пише Асошиейтед прес. „Добре дошли в моя стар квартал“, каза Ловел, който също летял на Аполо 8, първото посещение на човечеството на Луната. „Това е исторически ден и знам колко зает ще бъдете, но не забравяйте да се насладите на гледката.“
Предстои четиримата астронавти да осъществят полет около обратната страна на Луната, като ще я наблюдават от приблизително 4000 мили над нейната затъмнена повърхност, докато тя закрива гледката към Земята, която ще изглежда с размерите на баскетболна топка на далечен фон.
Очакваната им скорост при най-близкото приближаване до Луната е 5052 км/ч (3139 мили в час).
Уайзман и екипажът му прекараха години в изучаване на лунната география, за да се подготвят за голямото събитие, добавяйки слънчеви затъмнения към репертоара си през последните няколко седмици. С изстрелването на „Артемис II“ миналата сряда, те си осигуриха пълно слънчево затъмнение от своята гледна точка зад Луната, благодарение на космоса.
Този важен етап е кулминационен момент в близо 10-дневната мисия „Артемис II“, първият пилотиран тестов полет от програмата Artemis на НАСА.
Многомилиардната серия от мисии има за цел да върне астронавтите на повърхността на Луната до 2028 г. преди Китай и да установи дългосрочно американско присъствие там през следващото десетилетие, изграждайки лунна база, която да служи като полигон за потенциални бъдещи мисии до Марс.
Преминаването покрай Луната ще доведе до временно прекъсване на комуникациите и липса на осветеност за екипажа, тъй като Луната ще блокира достъпа им до Deep Space Network на НАСА – глобална мрежа от масивни радиокомуникационни антени, използвани от агенцията за връзка с екипажа.
Прелитането ще продължи около шест часа, през които астронавтите ще използват професионални камери, за да направят детайлни снимки на Луната през прозореца на Орион, показвайки рядка и научно ценна гледна точка на слънчева светлина, филтрираща се по краищата ѝ.
Екипажът ще има и възможността да заснеме рядък момент, в който родната им планета, по-малка от рекордното им разстояние в космоса, ще залязва и изгрява с лунния хоризонт, докато се въртят, небесен ремикс на изгрев на луната, видян от Земята.
Екип от десетки лунни учени, разположени в залата за научна оценка в космическия център Джонсън на НАСА в Хюстън, ще си водят бележки, докато астронавтите, които са изучавали редица лунни явления като част от обучението на мисията, описват своята гледна точка в реално време.
Обновена в 21:30