07:00 6 април 2026 снимка: Н. В. Симеон II/Facebook
На 6 април 2001 г. последният български цар Симеон Сакскобургготски направи историческо изявление в резиденция „Врана“. Пред десетки български и чуждестранни журналисти той обяви официалното си влизане в политическия живот на страната с учредяването на Национално движение „Симеон Втори“ (НДСВ).
С прочутата си реч и обещанието за промяна в рамките на „800 дни“, той се превърна в основен политически субект само два дни след като се завърна в родината си.
Симеон II бе принуден да напусне България като дете през 1946 г., след като страната бе обявена за народна република. Той посети страната ни 50 години по-късно – от 25 май до 16 юни 1996 г. Тогава Сакскобурготски бе посрещнат от хиляди, като имаше и призив царят да се върне.
Политическият възход на движението бе светкавичен. На последвалите редовни парламентарни избори на 17 юни 2001 г. НДСВ постигна смазваща победа с 42,74% от гласовете, като получи 120 депутати и беше на косъм от постигането на самостоятелно мнозинство и възможност за самостоятелно управление.
Основният му опонент – Съюзът на демократичните сили (СДС), воден от тогавашния премиер Иван Костов, остана на второ място с резултат от 18,18%.
В крайна сметка НДСВ се коалира с БСП и ДПС за съставянето на редовно правителство, което се задържа на власт до 2005 г.
Ето текстът на цялото изявление, публикуваме го без редакторска намеса:
Мои сънародници, днешният ден е повратен в моя живот. Десетилетия наред съм живял с дълга си да ви служа. Десетилетия наред съм страдал заедно с вас за нещастната ни съдба. Никога обаче не ме е напускала вярата в свободна и силна България.
Бях щастлив в края на 89-а година, когато диктатурата рухна и се откри възможност за достоен и благополучен живот в цяла Източна Европа. Измъчвах се по-късно, когато видях, че мечтите отстъпват място на бедността и отчаянието.
През този период за мен нямаше нищо по-болезнено от вика за помощ на стотици съотечественици, намиращи се на границата на човешкото съществувание. Откликвах с каквото можех и доколкото ми бе позволено.
Тука днес не бих искал да пренебрегна и дори да подчертая редица успехи във външната политика на България или положителните тенденции в икономическото развитие през 1999 г. и до есента на миналата година. Но над всичко стои мъката и нарастващият гняв на много хора.
Не е нито морално, нито политически оправдано, че по европейски стандарти повечето хора, включително в селата и малките градове, живеят в мизерия, докато някои политици тънат в необяснимо охолство; че десетки хиляди наши дъщери и синове напускат България, прокудени от безперспективността; че почти половината от българските граждани заявяват, че няма за кого и защо да гласуват.
Необходими са незабавни промени на политическата система и на нейния морал. Трябва почтеност! Почтеност във всичко! Дошло е съдбовно време за България и лично за мен. Воден съм от вярата и очакванията на стотици хиляди мои сънародници. Решен съм повече от всякога да изпълня историческия си дълг към България, ако на предстоящите парламентарни избори получа мощна подкрепа от вас. И подчертавам – мощна подкрепа.
Драги съотечественици, днес декларирам целта си да основа и поведа обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения, с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила. С това обръщение към вас поставям началото на Национално движение Симеон II в името на три принципни идеи:
Първо: Бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас чрез постигане на функционираща пазарна икономика в съответствие с критериите на Европейския съюз за членство и чрез увеличаване на потока от инвестиции в България на сериозни световни капитали. Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством което не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.
Второ: Скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около изконните ни идеали и ценности, които са съхранили величието ѝ през вековете.
Трето: Въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, която се е превърнала в главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизнено необходимите чуждестранни капитали.
Уверен съм, че голямото начало и кръщението на Национално движение „Симеон II“ ще стане на изборите. Гласувайки за движението, вие ще сте истинските му създатели, а избраните депутати – изпълнители в Парламента на неговите цели и идеали.
Движението, което предлагам, не е коалиция на съществуващи партии, нито на политически лидери. Прицелът на това движение не ще бъдат отделните партии или личности, тъй като аз не се конфронтирам с никого, а насъщните проблеми на България. Повторям – насъщните проблеми на България.
Национално движение „Симеон II“ ще предлага нови идеи и ще търси обществена подкрепа и консенсус за реализацията им в името на по-добрия живот на всеки наш съотечественик, без разлика на партийна принадлежност или етнически произход.
Разчитам на безрезервната подкрепа на всеки, който досега е вярвал в мен. Особено разчитам на висококвалифицираната младеж, която е моя най-силен потенциален съюзник в осъществяване на промените. Разчитам и на хилядите българи, живеещи в чужбина, които милеят за България и искат да ѝ помогнат.
Горещо желая да мотивирам за участие в изборите и онези от вас, които днес заявяват, че няма да гласуват или че ще гласуват водени не от нов стимул за промяна, а от стереотип и даже страх от миналото. Това мое горещо желание не е само цел, а израз на дълбокото ми убеждение, че по-доброто бъдеще на България след 17 юни зависи от масовото ви участие в изборите.
След срещите ми в страната и воден от определени критерии, ще поканя съответния брой български граждани да попълнят избирателните листи на движението и да се посветят на мисията на народен представител в истинския смисъл на думата. Ще се стремя мнозинството от кандидат-депутатите да бъдат хора, които просто са работили, страдали и вярвали в по-доброто бъдеще на народа ни.
Разбира се, ще поканя и хора, участвали в политическия живот, заради техния опит и професионализъм, давайки си сметка обаче, че политическата стихия едва ли е пощадила нечия репутация. Освен това бих искал значителна част от депутатите да са жени, защото винаги съм вярвал, че тяхното участие е начин политиката да се направи по-човешка и заради това по-успешна.
Всеки, който приеме моята покана, ще носи отговорността да се посвети на целите на движението и на неговите високи изисквания за политически морал, а също трябва да е готов да се оттегли, когато доверието не е било оправдано.
Драги сънародници, осъзнавам напълно отговорността, която поемам с днешното обръщение към вас. Избрах този най-труден път, защото съм убеден, че е единственият за постигането на ново българско духовно и икономическо възраждане.
Твърди се, че току-що приетият закон за партиите бил предназначен да попречи да ме последвате в промяната, която днес ви предлагам. Не желая да допусна, че това е възможно в една развиваща се европейска демокрация.
С нетърпение очаквам новите ми срещи с вас. Този път те ще бъдат не само срещи на надеждата, повтарям – надеждата, но и на решимостта и готовността за промяна. За мен в този исторически момент да бъда лидер има смисъл единствено ако работя за всички.
Моята сила е във вашата подкрепа. Заедно ще успеем, тъй като съединението прави силата! Нека Бог да ни помага!
Защо „ВЕрвайте ми“, а не „Вярвайте ми“?
Тази фраза е произнесена така поради специфичния изговор на Симеон Сакскобурготски.
Предвид дългия период, прекаран в изгнание, българският език на Симеон притежаваше леко архаичен характер, обогатен с езикови особености, характерни за началото на XX век. Произношението на фонемата „я“ като „е“ (типично за някои по-стари говори или диалекти) беше незабавно забелязано от медиите и имитаторите.
800 дни са малко над две години. Това звучеше достатъчно конкретно, за да вдъхне доверие за Сакскобурготски.
По думите му това е било политическа калкулация да се усети във времето за какво става реч.
„Да се изправят нещата и да се получат известни ефекти. Тази фамозна фраза продължават да ми я припомнят. Може би за 1000 дни постигнахме доста. Бих пожелал от все сърце на бъдещите управници да успеят за 800 дни или дори за по-кратко“, каза Симеон II в телевизионно интервю през 2021 г.