18:47 3 април 2026 снимка: Gettyimages
На 3 април 1973 г. Марти Купър стои на ъгъла на Шесто авеню в Ню Йорк и изважда телефонен указател от джоба си.
Впоследствие той набира номер на голямо и кремаво устройство и го поднася до ухото си, докато минувачите го наблюдавали с интерес.
Купър, който по това време е бил инженер в телекомуникационната компания Motorola, се обадил на колегата си от конкурентната компания Bell Laboratories, за да му каже, че се обажда от преносим мобилен телефон.
Предисторията
През 1947 г. инженерите Уилям Рей Йънг и Дъглас Ринг изказват предположението, че броят на мобилните потребители може да бъде увеличен чрез разделяне на голяма територия на множество по-малки клетки, но това би изисквало по-широко честотно покритие, отколкото е било налично по онова време. Въпреки това, през 1968 г. Федералната комисия по комуникациите (FCC) на САЩ поиска от AT&T план за използване на малко използваната част от UHF (ултрависокочестотния) телевизионен диапазон. AT&T предложи клетъчна архитектура за разширяване на услугата си за автомобилни телефони.
Motorola не искаше AT&T да има монопол върху мобилните телефони и се опасяваше от края на мобилния си бизнес. Купър беше назначен да отговаря за спешния проект за разработване на мобилен телефон. Той смяташе, че мобилният телефон не трябва да бъде прикрепен към колата, а трябва да бъде преносим. Резултатът е такъв, че телефонът DynaTAC (Dynamic Adaptive Total Area Coverage) е висок 23 см и тежи 1,1 кг. Той позволява 35 минути разговори, преди батерията му да се изтощи.
Връзката по въздуха вместо по жицата
На 3 април 1973 г. Купър представя телефона DynaTAC на пресконференция в Ню Йорк. Преди конференцията за да се увери, че устройството функционира, той осъществява първото обществено обаждане по мобилен телефон на инженера Джоел Енгел, ръководител на конкурентния проект на AT&T, и злорадства, че се обажда от преносим мобилен телефон.
Купър е излязъл от хотел Hilton Midtown, където по-късно е планирано да е официалната демонстрация на безжичния персонален мобилен телефон, разработен от екипа му. Когато журналист се приближи до него по време на срещата преди събитието, Купър беше обзет от импулса да измисли анекдот, заслужаващ внимание – и реши да се обади на Джоел Енгел, който ръководеше конкурентната програма за мобилни телефони на AT&T.
За облекчение на Купър, той скоро чува гласа на Енгел по линията: „Здравей, Марти.“
Развълнуван от успеха си, Купър не можа да се сдържи да не извика.
„Обаждам ти се от мобилен телефон. Но истински мобилен телефон! Личен, преносим, преносим мобилен телефон.“
От другата страна настъпи тишина и, според разказа на Купър, Енгел по-късно щеше да твърди, че изобщо не си спомня обаждането.
Купър остава невпечатлен от дизайна през последните години на мобилните телефони. Въпреки това признава, че никога не е предвиждал, че телефоните един ден ще бъдат преносими „суперкомпютри“ с камери и достъп до интернет.
„Мисля, че днешният телефон е неоптимален. Наистина не е много добър телефон в много отношения“, казва той пред Би Би Си.
Източници: Би Би Си, „Британика“, „Смитсониън“