08:09 29 март 2026 снимка: Florin Jipa/Facebook
Флорин Джипа, 38-годишен машинен инженер от Браила, завърши едно от най-дръзките си лични приключения – пътуване от хиляди километри до Сибир, посред зима, зад волана на Volkswagen Bora, който е на повече от две десетилетия.
В отговор на предизвикателствата и нестандартните пътувания, на 6 януари Джипа предприема експедиция с продължителност 30 дни, обхващаща приблизително 18 000 километра.
За да се справи с екстремните условия в Русия и Сибир, където температурите падаха до -50 градуса по Целзий, колата е била детайлно модифицирана. Флорин е инсталирал допълнителни отоплителни системи за двигателя и интериора, подсилил е окачването и е добавил топло- и звукоизолация. Вместо задната седалка е организирал зона за спане, пригодена за дълги пътувания и трудни условия, както и място за съхранение.
Всички тези модификации са направени от него сам, както технически, така и финансово. Подготовката на автомобила е струвала около 6000 евро, сума, която е спестил с течение на времето от заплатата си. Флорин работи от няколко години във фабрика в Бузъу, която произвежда железопътни компоненти.
Това не е първото подобно приключение, пише Antena 3 CNN. През 2022 г. той кара същата кола до Нордкап, Норвегия, изминавайки приблизително 10 000 километра. Това преживяване му помага да се подготви за много по-трудната експедиция до Сибир, която планира отдавна.
Мъжът разказа пред obiectivbr.ro как е минало цялото приключение.
„На 6 януари тръгнах на това, което наричам, без преувеличение, пътешествието на живота си. Пред мен бяха над 18 000 километра, 11 държави за прекосяване и дестинация, която за мнозина изглежда трудно да си представят посред зима: Сибир.
Тръгнахме с 26-годишна кола с почти 480 000 км пробег. Може да не е първият избор за експедиция в екстремни условия, но точно това направи приключението още по-специално.
Първата важна спирка беше Истанбул, където се срещнах с Драгош Ене, друг смелчак от Констанца. Въпреки че имахме малко по-различни цели, бяхме обединени от едно и също желание: приключения и желанието да открием Сибир посред зима.
Влизането в Грузия беше първият напрегнат момент. Колите бяха поставени в хале за проверка, а отношението на митническите служители беше доста враждебно. Всичко обаче завърши добре, макар и не без стрес.
Пристигнахме в Тбилиси, където трябваше да останем два дни. Проходът Кавказки планини, единствената пътна връзка с Русия, беше затворен поради обилни снеговалежи.
На 11 януари граничният пункт отвори отново и аз тръгнах към границата между Грузия и Русия. Емоциите бяха огромни. Година по-рано се опитах да вляза в Русия през Естония. Прекарах осем дни на митницата с надеждата да получа разрешение за преминаване. В крайна сметка не издържах повече и трябваше да се откажа от експедицията.
Този път нещата бяха различни. Грузинските митничари запазиха същото твърдо отношение, но ни пуснаха сравнително бързо. От руска страна нещата бяха изненадващо цивилизовани.
След това дойде известното интервю със служителите на ФСБ. Въпросите бяха за причината за моето присъствие в Руската федерация и за семейството ми. Понякога имах чувството, че те вече знаеха отговора, преди да съм го дал.
Телефоните ми бяха отнети за почти два часа, през които седях в коридора без никакъв контакт с външния свят. Имаше обаче два изненадващи момента. Молдовски гражданин ме разпозна по трикольора на капака на колата ми и се предложи да преведе интервюто. Втората изненада беше, че служителите вече знаеха някои неща за семейството ми.
След още едно кратко интервю от около 15 минути ме изпратиха до колата. След около четири часа вече бях на път за Владикавказ.
Малко след като влязох в Русия, осъзнах, че нещата ще бъдат различни от Европа. Нямах телефонен сигнал, нямах интернет и GPS-ът ми също не работеше правилно, тъй като беше заглушен.
Успяхме да стигнем до първия хотел, който бяхме намерили преди да влезем в Русия, но там не ни посрещнаха. По пътя към центъра на града ни спря полицейски патрул. След като провериха документите и колите ни, полицаите решиха да ни помогнат. Обадиха се на приятел от града, който ни закара до хотел и ни помогна да се настаним.
Тогава разбрах, че в Русия хората са много по-важни от технологиите, когато имаш нужда от помощ.
На 12 януари тръгнахме за Астрахан. Без GPS ни беше трудно да се ориентираме и трябваше да спираме много пъти, за да питаме местните накъде да тръгнем.
Вечерта пристигнахме в Астрахан и за да намерим хотела, се обадихме на таксиметров шофьор, на когото платихме да ни закара до там.
На 13 януари тръгнах за границата с Казахстан. Преминаването отне около два часа, през които бях отново извикан за разпит.
След митническото минаване пристигнахме в Атирау, където най-накрая успяхме да си купим телефонни карти с интернет, което значително улесни навигацията ни.
Оттам се отправихме към Актобе и метеорологичните условия започнаха да се променят драстично. Температурите падаха бързо, а вятърът духаше със сила, която превърна виелицата в реална опасност.
По пътя за Костанай възникна първият сериозен проблем. При -23 градуса дизелът замръзна. Драгош трябваше да ме тегли до близка къща за гости, а на сутринта превозих колата с платформата до сервиз в града.
Механиците веднага се захванаха за работа. След като свалиха резервоара, откриха проблема: голямо количество вода в горивото. В понеделник следобед успяха да стартират двигателя.
След пълен ремонт на колите, тръгнахме за Красноярск, след това Иркутск. Символичната дестинация беше езерото Байкал.
В Куркут научихме, че официалният леден път все още не е отворен, но местните вече карат по езерото. Решихме да ги последваме.
Карахме няколко километра по леда на езерото Байкал, който беше дебел над метър. Спряхме почти по средата на езерото и снимахме.
След Байкал пътищата ни се разделиха. Драгош продължи към Оймякон, а аз се отправих към дома.
Близо до Красноярск изминах около 250 км сам, при -50 градуса по Целзий. Това беше един от най-напрегнатите моменти от пътуването.
След 30 дни и над 18 000 км се прибрах у дома. Моята 26-годишна кола, с почти 490 000 км на борда, доказа, че все още може да се справи с екстремни предизвикателства. За мен това пътуване не беше само за разстояния или екстремни температури. Беше за хора, за невероятни места и за радостта от откриването на света дори в най-студените места на Земята“, разказа румънецът.