14:59 28 март 2026 снимка: Pixabay
Само в 13 държави се диша чист въздух под безопасните граници, според доклад на швейцарската компания за мониторинг на замърсяването IQAir. Тя анализира данни от 9 446 града в 143 държави, региони и територии за своя новоиздаден Доклад за качеството на въздуха в света за 2025 г.
Само 14% от градовете по света дишат безопасен въздух, което е спад спрямо 17% през предходната година, сочи проучването.
То установи, че качеството на въздуха се влошава в световен мащаб, до голяма степен поради причинените от човека климатични промени. Димът от горски пожари, по-специално, доведе до лошо качество на въздуха през 2025 г., заедно с прашни бури и други екстремни метеорологични явления, усилени от изгарянето на изкопаеми горива.
В най-тежката година на горски пожари в историята на ЕС, пламъците обхванаха Европа, достигайки рекордния си пик през август, когато опустошиха ферми, гори и домове. Екстремните метеорологични условия причиниха най-малко 43 милиарда евро краткосрочни икономически загуби на целия континент, причинени от смъртоносни горещи вълни, наводнения и суши, според Euronews.
СЗО определя безопасни граници за PM2.5 или фини прахови частици поради свързаните с тях рискове за здравето. Малкият им размер – по-малък от 2,5 микрометра в диаметър – означава, че тези мънички, вдишваеми частици могат да проникнат дълбоко в белите дробове и да попаднат в кръвния поток. Те са свързани с респираторни проблеми, сърдечно-съдови заболявания и дългосрочни заболявания като рак.
Само три европейски държави вече попадат в рамките на безопасните насоки.
В Европа Андора, Естония и Исландия са единствените страни, които са изпълнили годишната насока на СЗО за PM2.5 – 5 микрограма на кубичен метър (µg/m³) – през 2025 г.
Те са сред само 13 държави и територии в световен мащаб, които останаха в рамките на безопасните граници. Останалите включват Австралия, Барбадос, Бермудските острови, Френска Полинезия, Гренада, Нова Каледония, Панама, Пуерто Рико, Реюнион и Американските Вирджински острови.
Това означава, че 130 от 143-те обхванати държави – или 91% – не са отговаряли на насоките за безопасност.
България попада в жълтата зона (превишение между 2 и 3 пъти над безопасните граници), като сме на 65-о място (12,7 µg/m³).
Петте най-замърсени страни са Пакистан (67,3 µg/m³), Бангладеш (66,1 µg/m³), Таджикистан (57,3 µg/m³), Чад (53,6 µg/m³) и Демократична република Конго (50,2 µg/m³).
25-те най-замърсени града в света се намират в Индия, Пакистан и Китай, като в Индия се намират три от четирите най-замърсени града, включително и незавидното място номер едно.
Лони в северния индийски щат Утар Прадеш е имал средногодишна концентрация на PM2.5 от 112,5 µg/m³ – близо 23% по-висока отколкото през 2024 г. и повече от 22 пъти над насоките на СЗО. Проучване от 2024 г. показа, че трафикът, промишлените емисии, пътният прах и изхвърлянето на отпадъци са най-големите източници на замърсяване.
Нювудвил (Южна Африка) е най-слабо замърсеното място в списъка, със средногодишна концентрация на PM2.5 от 1.0 µg/m³. Част от обширния и неравен терен на региона Намакуаленд в Кару, Нювудвил е любимо място на любителите на цветята благодарение на ежегодния си цъфтеж.
През 2025 г. в цяла Европа 23 държави са регистрирали увеличение на средногодишните концентрации на PM2.5, 18 са регистрирали намаление, а една е била добавена наскоро.
Замърсяването с PM2.5 се е увеличило с повече от 30% в Швейцария и Гърция поради дима от горски пожари от Северна Америка и сахарския прах от Африка. Малта е регистрирала най-голямо намаление от близо 24%. Това се дължи отчасти на дългогодишните усилия за пренасочване на производството на енергия от тежко гориво към възобновяеми източници, както и на политиките, насочени към емисиите от трафика.
IQAir предлага и класации на живо, които използват мониторинг на качеството на въздуха в реално време. Към момента на писане на статията на 24 март, Париж беше сред петте най-замърсени града в света, редом с Пекин, Дака, Ухан и Сеул. Лондон също беше в топ 10.
Миналия четвъртък (19 март) Службата на ЕС за мониторинг на атмосферата по програмата „Коперник“ (CAMS) предупреди за високи нива на замърсяване с фини частици (PM2.5) в Европа, причинени от сезонните емисии на амоняк от селското стопанство от торове, повишаване на концентрациите на определени полени и застояли метеорологични условия.
Фоновото замърсяване от изгарянето на изкопаеми горива – особено в части от Източна Европа и Балканите – също постоянно допринася за лошото качество на въздуха, каза Коперник
Докато 54 държави са отбелязали увеличение на средногодишните нива на PM2.5 в новия Световен доклад за качеството на въздуха, 75 са отбелязали намаление, а две са останали непроменени.
Въпреки че тазгодишният доклад включва 12 допълнителни държави, които не бяха представени миналата година, остават големи пропуски в данните. Според IQAir само малка част от световното население има достъп до хиперлокална информация за качеството на въздуха в реално време.
А на някои места положението се влошава. През март 2025 г. администрацията на Тръмп отмени програмата на Държавния департамент на САЩ за глобален мониторинг на качеството на въздуха, оставяйки милиони хора без достъп до данни.
Финландският Център за изследвания в областта на енергията и чистия въздух (CREA) съобщи, че усилията за мониторинг в 44 страни са отслабени, а шест са останали без никакъв мониторинг.
„Без мониторинг не можем да разберем напълно какво има във въздуха, който дишаме“, каза главният изпълнителен директор на IQAir Global Франк Хамес. „Разширяването на достъпа до данни в реално време дава възможност на общностите да действат. Чрез намаляване на емисиите и справяне с изменението на климата можем да постигнем значими и трайни подобрения в качеството на въздуха в световен мащаб.“
Обновена в 15:05