17:49 27 март 2026
От Българската народна банка (БНБ) отправиха предупреждение, че военният конфликт в Близкия изток представлява източник на повишена несигурност по отношение на динамиката на международните цени на енергийните суровини и съответно на перспективата пред инфлацията в еврозоната и България.
На последното си заседание (на 18 и 19 март 2026 г.) Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), в чиято работа участва и управителят на БНБ, взе решение да запази основните лихвени проценти без промяна.
От ЕЦБ препотвърдиха ангажимента си за постигане на целевото инфлационно равнище от 2%. Въпреки засилващия се краткосрочен ценови натиск, ЕЦБ не се ангажира с предварително зададена траектория за лихвените проценти, като решенията ще бъдат взимани на базата на постъпващите икономически данни.
Експертите на БНБ са разработили три модела за развитие на ситуацията у нас, базирани на интензивността на енергийния шок:
Базисен сценарий
Това е основната прогноза на банката при относително стабилна международна среда. За 2026 г. се предвижда ускорение на средногодишната инфлация до 3.7%, а за 2027 и 2028 г. – забавяне до 3.2%.
Неблагоприятен сценарий
При този вариант се предвижда по-осезаем ръст на цените спрямо базисния модел. Средногодишната инфлация би била по-висока спрямо тази в базисния сценарий с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 процентни пункта през 2027 г. и с 0.6 процентни пункта през 2028 г.
Силно неблагоприятен сценарий
При тежък и продължителен конфликт се очакват сериозни вторични ефекти върху всички потребителски стоки. При реализирането на силно неблагоприятния сценарий средногодишната инфлация би надвишила тази в базисния сценарий с 1.2 процентни пункта през 2026 г., с 3.4 процентни пункта през 2027 г. и с 2.3 процентни пункта през 2028 г. По-високата инфлация в този сценарий отразява по-силното проявление на косвените и вторични ефекти върху компонентите на потребителските цени.
От БНБ подчертават, че представените симулации имат илюстративен характер и показват как външните шокове се пренасят в българската икономика. Прогнозите не отчитат потенциални бъдещи мерки от страна на правителството (фискална политика) или допълнителни ходове на централните банки, които биха могли да смекчат тези ефекти.