БЛС: Всеки втори българин доплаща за здраве, системата страда от хронично недофинансиране

17:09 18 март 2026 снимка: БЛС


Българското здравеопазване е изправено пред сериозен дефицит на средства, който се компенсира директно от джоба на пациента. Данните от ново национално представително проучване на агенция „Тренд“, поръчано от Българския лекарски съюз (БЛС), показват стряскаща тенденция, според която всеки втори българин е доплащал за медицински услуги през последната година.

Резултатите бяха представени днес по време на форума „Приоритет: Здраве – от обществени нагласи към политически решения“, в който взеха участие вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски, политици и експерти, съобщиха от БЛС.

Проучването очертава рязко разграничение в общественото мнение. Докато над 80% от анкетираните имат доверие на личните си лекари и специалистите, доверието към институциите, управляващи системата – Министерството на здравеопазването и НЗОК – остава значително по-ниско.

81 на сто от анкетираните заявяват, че имат доверие към общопрактикуващите лекари, като сходна е и оценката за лекарите специалисти – 79 на сто. Доверието към лечебните заведения също е относително стабилно – приблизително шест от всеки десет респонденти заявяват, че имат доверие както на държавните и общинските болници, така и на частните.

Основните оплаквания са корупционни практики, недостиг на кадри и слаб контрол върху качеството.

Изследването показва и силна обществена подкрепа за мерки, насочени към подобряване на контрола и професионалните стандарти в здравеопазването. Широко мнозинство от гражданите – 80 % подкрепя въвеждането на задължително продължаващо обучение за лекарите. Според повечето анкетирани тази мярка би допринесла както за повишаване на качеството на медицинската помощ, така и за увеличаване на доверието в здравната система.

Общата картина, която се очертава от изследването, е на система, към която гражданите имат противоречиво отношение. От една страна, доверието към медицинските специалисти остава сравнително високо. От друга страна, институционалната организация на здравеопазването се възприема значително по-критично.

Според социолога Димитър Ганев, най-голямо е финансовото натоварване при покупката на лекарства, следвано от прегледите при специалисти и медицинските консумативи. Близо две трети от българите смятат, че пакетът услуги, покрит от Здравната каса, не отговаря на реалните им нужди. Освен това, гражданите настояват за по-добро покритие на образните изследвания и профилактиката.

Зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров направи сравнителен анализ, който показва динамиката в сектора за последните 8 години.

През 2018 г. са доплащали 23% от гражданите, докато през 2026 г. този дял скача на 50%.

При неосигурените има положителен спад – от 9% на 5%.

А 55% от хората все още не знаят върху каква сума се осигуряват.

Дефицитът на апаратура вече не е водещ проблем, но липсата на медицински кадри се превръща в основен структурен риск.

Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че статусът на лекаря и нивото на доплащане от пациентите са теми, изискващи спешни мерки.

„Много има какво да бъде направено за статута на лекаря – заплащане, достъп до модерни технологии, възможности за кариерно развитие“, посочи още Йотова.

Председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов подчерта, че здравеопазването не е просто бюджет, а „мярка за отношението на държавата към гражданите“.

От своя страна, здравният министър доц. Михаил Околийски посочи, че здравето трябва да се разглежда като предпоставка за икономическо развитие, а не просто като секторен разход.