10:28 9 март 2026 снимка: Pixabay
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е изразходвала над 12 милиарда лева публични средства за периода 2020–2025 г., но реалният напредък по ключови обекти остава нисък. Това се твърди в анализ на Института за пътна безопасност (ИПБ), озаглавен „Милиарди по пътя, малко път на терен“.
Според експертите от ИПБ, периодът 2020–2023 г. е белязан от „инфраструктурен дълг“ и лошо управление. Анализът посочва, че през 2020 г. АПИ е похарчила над 2,5 млрд. лв., основно за АМ „Хемус“ и трасето Видин–Ботевград. Повечето от тези средства са разпределени чрез масово използване на „ин хаус“ процедури и решения на Министерския съвет в последните седмици на годината.
Резултатът от тази практика са милиарди лева, платени като аванси, и договори без осигурено финансиране за следващи периоди, което води до сериозен дефицит през 2021 г.
Въпреки че 2025 г. се определя като година на финансово стабилизиране, ИПБ отчита, че това не се превръща в инфраструктурен пробив. Приходите от тол такси и винетки достигат близо 1,1 млрд. лв., като за първи път тежкотоварният трафик носи 2,5 пъти повече приходи от леките автомобили.
Въпреки сериозния приток на средства, разходите на АПИ остават обект на критика:
- 2,44 млрд. лв. са общите разходи за 2025 г.
- 1,2 млрд. лв. са насочени към ново строителство и основни ремонти.
- 680 млн. лв. са отишли за текуща поддръжка.
Докладът обръща специално внимание на издръжката на пътната агенция. В нея работят над 2000 служители, разпределени в централната администрация и 27 областни управления. Експертите отбелязват, че разходите за персонал нарастват, без това да е пряко обвързано с подобряване на качеството или количеството на изградената инфраструктура.
От Института за пътна безопасност определят ситуацията като „ера на турбуленция“, в която инфлацията и политическата нестабилност са спрели физическия напредък по големите проекти. Докато бюджетът на АПИ расте, напредъкът по стратегически обекти като АМ „Хемус“ остава „близо до нулата“, се посочва още в анализа.
От ИПБ настояват за следното:
„• Многогодишен бюджет, защитен от политически цикли
• Пълна прозрачност на договори и плащания в реално време
• По-евтина и по-ефективна тол система
• Проектна готовност преди строителство, не след него“
„Без това България ще продължи да инвестира милиарди – и да се движи на първа предавка“, завършва съобщението до медиите на ИПБ.
