18:33 6 март 2026 снимка: скрийншот – olympics.com
Тази вечер на „Арена Верона“ в италианския град Верона ще се проведе церемония по откриването на XIV-ите Зимни параолимпийски игри. На тазгодишния форум ще участват над 600 спортисти от 56 страни. България е представена от единствения спортист на тези игри – Стела Янчовичина, която се състезава в алпийските ски. Събитието тази година се провежда на фона на военния конфликт в Близкия изток и бойкота на няколко държави на откриващата церемония заради присъствие на руски спортисти.
В навечерието на тържественото събитие, представяме историята на Параолимпийските игри.
На Параолимпийските игри се състезават спортисти с увреждания. Подобно на Олимпийските игри, Параолимпийските са разделени на зимни и летни. От края на XX век Параолимпийските игри се провеждат в същия град, който е домакин на съответните Олимпийски игри. Така Параолимпийските игри се провеждат малко след края на Олимпийските игри.
Историята
През 1948 г. английският невролог Лудвиг Гутман организирал в Стоук Мандевил (Англия) спортно състезание за британски ветерани от Втората световна война с травми на гръбначния стълб. Според информация на Би Би Си, Гутман е „работил с много войници, пострадали във Втората световна война, и вярвал, че спортът ще бъде полезен за физическото и психическото здраве на пациентите му“. Тогава имаше само една дисциплина – стрелба с лък.
Последващо състезание се провежда през 1952 г., като към британските състезатели се присъединявали спортисти от Нидерландия.
През 1960 г. в Рим се провеждат първите четиригодишни летни олимпийски игри за спортисти с увреждания. Дотогава около 400 спортисти в инвалидни колички от 23 държави са се състезавали помежду си едновременно с провеждането на Олимпийските игри.
Провежданите на всеки четири години Зимни параолимпийски игри се провеждат за първи път през 1976 г. в Йорншьолдсвик (Швеция).
От Летните олимпийски игри през 1988 г. в Сеул (Южна Корея), и Зимните олимпийски игри през 1992 г. в Албервил (Франция), Параолимпийските игри се провеждат на олимпийските места и използват едни и същи съоръжения.
През 2001 г. Международният олимпийски комитет и Международният параолимпийски комитет постигат споразумение относно практиката „една кандидатура, един град“, съгласно която всеки град, който кандидатства за домакинство на Олимпийските игри, автоматично подава кандидатура и за домакинство на съответните Параолимпийски игри.
Успехите
Към момента абсолютният рекорд сред най-успешните атлети в историята на Параолимпийските игри се държи от американската плувкиня Триша Зорн, която в периода между 1980 и 2004 г. е завоювала внушителните 55 медала. Нейното постижение я поставя далеч пред останалите претенденти в историческата класация.
На второ място се нарежда швейцарската легенда Хайнц Фрай с 34 отличия. Фрай е забележителен със своята многостранност, печелейки медали в коренно различни дисциплини като колоездене, ски бягане и лека атлетика в продължение на близо четири десетилетия (1984–2020).
Третото място е споделено от Джесика Лонг (САЩ), която е активна и до момента, и от израелката Зипора Рубин-Розенбаум, като и двете имат по 31 медала.
България на Параолимпийските игри
България дебютира на параолимпийски игри през 1988 г. в Сеул. Това става благодарение на Съюза на слепите, който финансира участието на осем българи – петима спортисти по голбал и трима атлети. Още при дебюта си в Сеул страната ни постига огромен успех –
Георги Сакеларов печели два златни медала (гюле и диск), превръщайки се в първия български параолимпийски шампион, а Донко Ангелов завоюва сребро в тройния скок.
Четири години по-късно в Барселона параолимпийците ни печелят отново три отличия. Георги Сакеларов затвърждава олимпийската си титла в тласкането на гюле, но в мятането диск остава втори. Донко Ангелов затвърждава сребърния си медал.
В Атланта през 1996 г. плувкинята Полина Джурова носи сребро на България. Георги Сакеларов се класира трети в тласкането на гюле. В същата дисциплина Иванка Колева остава четвърта, а в мятането на диск – пета.
В Сидни през 2000 г. обаче Иванка Колева се качва на олимпийския връх. Тогава България печели последното си златно отличие на параолимпиада. В Атина през 2004 г. медалите се изплъзват на българските параолимпийци.
В Пекин през 2008 г. Стела Енева печели сребро в мятането на диск. Бронзов медал взема Даниела Тодорова в хвърлянето на копие.
На параолимпиадата в Лондон през 2012 г. Стела Енева печели два сребърни медала на диск и гюле. Радослав Златанов взе бронза в скока на дължина.
През последните десетилетия България продължава да поддържа високи стандарти, благодарение на новото поколение атлети.
Ружди Ружди е един от най-доминиращите състезатели в тласкането на гюле. Той е двукратен параолимпийски шампион (Рио 2016 и Париж 2024) и сребърен медалист от Токио 2020.
В японската столица Християн Стоянов печели сребърен медал в бягане на средни разстояния 1500 м.
Източници: Би Би Си; онлайн енциклопедия „Британика“; btvsport.bg; архив Календар News